Историйка за цветовете на моите безсмислено-безнадеждни чувства
Oчертава се още една самотна вечер. Още една вечер, в която никой няма да е с мен. Знам, че през цялото време ще вали, за да направи вечерта още по-банална. Ще се стъмни рано, за да се чувствам още по-НЕсама. По телевията ще има глупави предавания, за да ми е още по-скучно. Всичко ще е толкова поетично и приказно, че захласната в атмосферата ще забравя да напиша десетките неща, които ще ми хрумнат. С моето скърцащо и болно от едра шарка въображение ще започнем да си фантазираме какви ли не глупости, докато накрая се сврем под завивката от страх.
Накрая ще трябва пак да отида ТАМ. ТАМ, където е толкова тъмно и объркващо. ТАМ, където никой не иска да пристъпи. ТАМ, където стените (каквито всъщност няма) са винаги в различен цвят и се рушат с грохот, а после пак се самоиздигат от нищото. ТАМ, където е винаги различно. ТАМ, където трябва да съм защитена, а всъщност се чувствам още по-уязвима. ТАМ, където мога да влизам само аз, защото няма врати, нито прозорци, нито дори миши дупки (а този факт може да бъде много лесно обяснен - ТАМ няма мишки. Това също е лесно за обяснение - мразя мишки!). ТАМ, където ме е страх да влизам. ТАМ, където се раждат всички въпроси. ТАМ, където няма отговори. Това ТАМ, заради което казват, че имам раздвоение на личността (не знам защо го казват. Ние сме само три и никоя от нас не е раздвоена!). ТАМ се крият сенките на всичките ми явно-скрити мимолетно-маловажни миниатюрни чувства, от които никой не се интересува. ТАМ са всичките неизказани думи (защо са неизказани? Защото всеки казва: "Говори!", но всъщност, никой не иска да чуе).
А аз ще трябва да прекарам още една вечер ТАМ. ТАМ, където не искам да отида сама.ТАМ, където никой не иска да стъпва. Да, ТАМ - в моя свят. Светът, който трябваше да бъде мой. Света, който трябваше да контролирам. Света, който трябваше да познавам. Света, към който не искам да гледам, да чувствам, да вкусвам или да чувам (с две думи - светът, който не се нрави на никое от сетивата ми). Не искам! Моля те, покани ме в твоя свят! Покажи ми нечий чужд! Но не ме оставяй още една дъждовна вечер сама в МОЯ свят!
© Алиса Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
много е хубаво,и аз съм се чувствала по подобен начин, да не кажа че и още се чувствам... хареса ми
и на нас - трите хехе,това беше много готино. -
Много присърце вземам това ,което си написала и.. айде няма да казвам нищо повече,но имам едно наум
-
Таванче, от което се вижда целия свят? Супер! Свещник? Колко зловещо-романтично! Винаги съм си мечтала за камина! ТОРТА? Е, на диета съм, но ще я отложа малко! ИДВАААМ! Обаче само ако обещаеш накрая да има "И заживели щастливо до края на дните си". Обещаваш ли? Ще чакам твоя отгововор с вампирско нетърпение!
-
Чувствала съм хиляди пъти по този начин...Знам колко боли,затова ти протягам от далече две ръце на приятелВъздейства ми!
-
Последна нощ съм тук-в Юбервалд, върколаците не ми понасят...Ела с мен в АнкхМорпорк, там имам едно таванче, от което се вижда целия свят! Има свещнк, каминина и торта...Чакам те, този път за последно, немери ме...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
