25 ene 2007, 15:57

История за бяла прашка 

  Prosa
1133 0 4
4 мин за четене

        

 

                      Димо студент по химия трети курс, стоеше на изрисуваната дървена банка и слушаше монотонната лекция. Времето течеше все по-бавно и по-бавно, докато накрая не пресъхна съвсем. Мислите на Димо останаха на сухо и като риби се замятаха на едно място, а именно на мястото, където дънките  на колежката отпред се бяха изсулили и се виждаше снежно бялата и прашка. Димо преглътна и потъна в мечти. Изведнъж Надя (така се казваше притежателката на видното бельо) се обърна и го погледна право в очите. Той видя как сочните и устни се отварят и изговарят няколко думи, от които разтълкува само- “Ти, в нас и искам те” и от тях си извади заключение, че тя наскоро се е разделила с дългогодишния си приятел и сега е зажадняла за ласки, обърнала се и го видяла, решила е, че именно той е мъжът, който  може да и достави удоволствие и сега му предлага незабавно да отидат у тях, където да се отдадат на най-низките си страсти, ама наистина на най-низките. Без да се лута в размисли Димо я хвана за ръка и двамата излязоха пред смаяните погледи на курса, професора и един завистлив поглед, най-вероятно отправен от Владо, който стоеше на съседната седалка и също зяпаше тънките бели ленти. Нашите герои почти на бегом стигнаха до общежитието,  в което живееше Надя, качиха се като не спираха да се целуват и влетяха в стаята. Вратата се хлопна, ключа се завъртя на една страна и нещо му прещрака. Надя накара своя гост да хвърли напълно ненужните за повода дрехи и сега го очакваше в леглото по бельо, което при вида на голия мъж се беше скрило. Влажния и поглед го обгърна и го придърпа към постелята. Димо протегна ръце и те потръпнаха при допира на стегнатите и гърди. Възбудата порасна, стана самостоятелна и пое инициативата, когато изведнъж Димо с периферното си зрение забеляза отстрани на леглото някакъв силует. За част от секундата, толкова малка  и невзрачна, че дори самата секунда не повярва. Той скочи на крака и се втренчи в силуета. Беше не някой друг а Владо, колегата от съседната седалка на чието лице също бе изписано страхотно недоумение.<?xml:namespace prefix = o />

                  -Владо, какво правиш тук- прошепна с треперещ глас Димо,това е моята фантазия, ти нямаш място в нея, сега си на лекцията.

                  -Глупости аз първи видях прашките и първи се замечтах, Надя сега е с мен, просто не знам защо си мисля и за теб, изчезвай от мислите ми и ни остави насаме.

                 - Не, ти си в моето въображение и трябва да излезеш.

                                - О, така ли и как ще стане това господин плод на моя ум.

                 - Престанете - чу се тънкият глас на Надя - вие и двамата сте част от моята сексуална фантазия. Да не мислите, че не знам как от половин час ми зяпате пражката. Хайде и двамата лягайте при мен, защото скоро лекцията ще свърши.

                И тя свърши.

 

     

© Диньо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми разказа ти, Диньо!!!
    Интересно пишеш!!! Поздрави!!!
  • Въпреки лекия технически проблем,разказът ти е много сполучлив.Харесва ми,че в него се преплитат емоция и страст и в същото време краят му е забавен.Продължавай все така!!!
  • Нещо не мога да го оправя.А що се отнася до пражките Тия са по-различни, те са с Ж.Ама добре ще редактирам.От мен да мине.
  • Диньо,редактирай и правописа, душко!ПраШка се пише с Ш ...
    Успехи и усмивки от мен!
Propuestas
: ??:??