„Историята на един търсач на вълшебства”
Времето в Лондон винаги е облачно, сиво и студено. Мразя да нося дебели дрехи. Правят ме огромна – пасвам на стереотипа за много суетно момиче.
Реших да изляза на разходка въпреки лошото време. Предпочитам да съм навън, вместо да се крия вкъщи. Спусках се по улицата и наблюдавах хората около себе си. На отсрещния тротоар вървеше стара жена с бяло сако, сив клин и черна зимна шапка. Зачудих се закъде се е запътила. Може би да вземе внука си от училище. След малко я настигна възрастен мъж, спря и започна да ръкомаха и говори. Тя се опита да го подмине. Изглежда, че се караха. Явно мъжът беше направил нещо и сега се опитва да се извини, но не му се получаваше.
Продължих да вървя по улицата, без да забелязвам другите хора, които минаваха покрай мен. Не знам накъде се бях запътила. Просто вървях. Изведнъж до мен спря огромна тъмна кола със затъмнени стъкла. Задната вратата се отвори и първата ми реакция беше „Коя ли звезда е решила да се скрие в този ...