Легендарният руски десантчик Иван, чиято фамилия вече никой не помни, остана в историята като Иван Руски или Чичи Ваня.

Роден през 1944 година, но това не му попречило да участва в събитията от 1939.

Руските войски губели позиции, Вермахтът настъпвал неудържимо и тогава Сталин извикал Жуков, за да се посъветва какво да правят.

Генералът стоял замислено, видимо отчаян, когато ненадейно лъч на надежда озарил умореното му лице.

- Иван - казал кратко.

- Иван? - попитал неразбиращо Сталин.

- Да, Иван десантчикът. Човекът преплувал Тихия и Ледовития океани. Само Иван може да помогне. Отдавна напусна армията и според последна информация е някъде в Кавказ.

- Иван - замислено повторил Човекът от стомана. Ами след като няма друг начин, намери го. За Родину!

- Слушам, другарю! - изкозирувал генералът и напуснал кабинета.

Но никак не било лесно да бъде открит най-големия следотърсач (след Винету и Олд Шетърхенд).

Няколко дни безуспешно го търсели из пустошта, докато накрая той не ги намерил.

- Привет! - поздравил Георгий.

- Какво ви води насам? - с въпрос отговорил легендарният воин.

- Немците настъпват и нищо не може да ги спре. Ти си последната ни надежда. Трябва да го направиш... за Родината и за Сталин!

Чичи Ваня се взря в очите на генерала и отсече:

- За Родину!

Час по-късно вече летеше със самолета по посока на вражеските войски.

- Ето тук ще скоча. Спуснете се малко по-надолу - каза Ваня, посочвайки мястото.

Отдаде чест и смело се хвърли в безкрая.

Стрелбата не закъсня. Немците успяха да свалят самолета, но парашутът на Иван сякаш беше магически и куршумите не го ловяха.

Немците настъпваха в строен ред, стреляйки неспирно.

Десантчикът се спусна зад близката скала, закачвайки се на едно дърво, което се оказа праскова и за да не иде нахалост парашутът, го напълни с плодове. (В този епос има плодни дръвчета и по високите места)

- Иване! Руски! Предай се и ще те пощадим! - се чуваше през рупора гласът на групенфюрера.

- Никога! Аз съм Иван Руски, легендата!

- Иване, знаем кой си, но ти си сам, а ние сме цяла дивизия.

- Никога! - повтори Ваня, похапвайки праскови.

- Тогава приеми участта си! - заключи немецът и направи знак стрелбата да продължи.

Чичи Ваня спокойно слушаше как свистят куршумите около него и небрежно плюеше костилките.

- Идвам! За Родину! За Сталину! - ревна Ваня и се спусна с бясна стрелба срещу немците...

Легендата разказва, че избил цялата дивизия, а по-късно се включил и в решителната битка при Сталинград, където именно той удържал фронта.

Легендата... Иван Руски...