23 abr 2009, 16:12

из "Приказки от никъде" 3

  Prosa » Relatos
824 0 2
1 мин за четене

- Всеки, който може да гледа - каза една вечер Дърт Пън - може да гледа нещата такива, каквито изглеждат.
- Ахъм - потвърди събеседникът му с пълна уста.
- Но само наблюдателният, този, който може да вижда - продължи премъдрият - може да види нещата такива, каквито са.
- Хъм хъм - даде своя принос към разговора другият между две предъвквания.
- Умният пък може и да прави разлика между това, каквото изглежда и това, каквото е - днес Дърт Пън отново бе в стихията си.
- Ахъм... преглът... хъм - изказа се и събеседникът му.
- Мъдрият обаче - развиваше мисълта си премъдрият, - Освен че може да прави разлика между тях и знае кое какво е, знае и защо това, каквото е изглежда така, както изглежда.
- Хрус хрус... хъм... преглът... ахъм - каза другият.
- А ти, Но Щен Вълк - попита Дърт Пън - какъв искаш да си?
Вълкът се замисли за момент, колкото да преглътне преди да отговори:
- Щастлив - и после доволно се облиза.


- Какво е това? - попита Ко Та Рак, който най-нахално ровеше в едно от чекмеджетата на бюрото на Сянка.
- Хм... - изхъмка сянката. - Един спомен.
- Не е спомен - възрази котакът. - Някаква цигара е.
- Я да вида - каза Гар Ван, а след като я разгледа и помириса, обяви: - Това е Мери.
- Никога не съм пафкал Мери - обади се Но Щен Вълк от дивана.
- И аз - присъедини се към него Ко Та Рак. - Сянка, хайде да я изпушим!
...
"Аз съм уникален - чисто по котешки се ухили Ко. - Няма втори като мене."
"Всеки е уникален - мислеше в това време Гар Ван. - Нищо на този свят не се повтаря."
"Всички си приличаме - леко се усмихна Но Щен Вълк, - В стремежът си към щастие."
"Тази цигара ми беше за спомен - понамръщи се Сянка, но после се усмихна с мисълта: - Нищо, сега ще имам спомен за спомен..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Търсещият щастие е като пияницата, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом." - Волтер

    Поздрави!
  • Трепач е. Интерсно ми се стори. Факт е, че всички се стремим към щастието (или представата ни за това, какво би трябвало да представлява)дори да сме дървета или да се преструваме на хищници.

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...