из Приказки от никъде

За нищоправенето

- Здрасти, Но - махна с ръка Сянка. - Какво правиш?
- Нищо - сви рамене вълкът.
- Хъм - изхъмка сянката. - Може ли да правя нищо с теб?
- Естествено - кимна към мястото на дивана до себе си Но Щен Вълк.
Малко по-късно:
- Здравейте, приятели - бодро ги поздрави Ко Та Рак. - Какво правите? Искам и аз да го правя!
- Здрасти, Ко - синхронно му кимнаха двамата, а вълкът добави: - Нищо правим. Заповядай.
Около час и нещо по-късно:
- Хъм - недоволно се размърда котакът. - Не сме правили такава глупост до сега!
- Прав си - кимна Но Щен Вълк.
- Всяка глупост е уникална - продължи вълчовата мисъл Сянка.

Разходката на Шира

Моят учител Шира е естет, обича красивото и често е готов да прави сериозни жертви, за да се наслади на някоя хубава гледка. Като оня ден, когато излезе на разходка в гората, само за да погледа нощния обилен снеговалеж... А гората наистина бе зашеметяващо красива. Знам това, защото бях там и видях... Но да се върнем на Шира - както казахме, големият котарак от шестия пръстен се разхождаше безцелно из гората и запленен от красотата около него, от време на време възкликваше:
- Красота!... Великолепно!... Колко е хубаво!... - точно в този момент обаче един клон реши да изсипе снежното си съдържание върху главата му. - Това никак не беше хубаво! - измърмори Шира, докато изтръскваше снега от ухото си.