АФРИКА, НЯКОЛКО ГРАДУСА ЮЖНО ОТ ЕКВАТОРА, 1901г.
В късния следобед жарките лъчи на майското слънце бяха скрити зад сива завеса, от която на едри капки се изливаше огромно количество вода. Дъждът беше толкова силен, че на човек му се струваше, че вижда пред себе си водна пелерина. По мрачното небе, една след друга, като огромни змии, пълзяха безброй светкавици. След всяка една гръм, като от артилерийско оръдие, раздираше горещото небе и понеже тътените следваха един след друг, навсякъде се носеше един непрестанен грохот. В това изключващо всякаква дейност време, животът в африканската савана сякаш беше прекъснал. Нямаше ги дори и мухите, които в горещите дни бяха толкова много, че на места образуваха малки черни облаци. Всяка живинка и твар си бе намерила някакво местенце и беше стихнала пред силата на природата.
Това не се отнасяше за малката група хора, която бавно вървеше по брега на реката и която едва се забелязваше сред мъглата от дъжд. Тя се състоеше от единайсет души - четирима ...