Ааа, ето къде сте били женската част   от ''четворката ''...Маргарита и Райя , щастливо усмихнати в костюмите,... Дали наистина бяха приятелки , който си споделяха женските тайни за момчета или вече ползувам календар за цикъла си...или просто си споделяха това , което трябваше да се споделя , а другото оставаше завоалирано и сякаш без значение...

Приличаха си, височки, стройни, ако не беше различния цвят на косите им, някой би казал, че са сестри или най-малко първи братовчедки...Само дето Маргарита беше по-самоуверена, нали е гражданка, но  не обичаше да налага само своя мнение,..когато спорехме за някаква задача, изслушваше доводите ни, сякаш анализираше и чак тогава се намесваше,... ама ние си я харесвахме и такава, нали беше част от нас..

Противно на всички очаквания  и тя не продължи с математическите науки, а завърши право,... аах, къде ли е сега оная журналистка, дето  ни разправяше едно време за престижните професии...

Беше и Председател на Окръжния съд,..битката за обслужване на бюджетни предприятия беше голяма, все пак бюджет , имаха голям паричен поток...

Един ден, казвам на секретарката си  '' Трябва ми хубав букет цветя, по-луксозни бонбони  като за

Окръжния съд...ще ходя да се подмазвам на Председателката...''  после служебната кола ме стовари пред входа на сградата...какво ли впичатление съм направил на минувачите тогава '' Този не е в ред да носи цветя в съда...'' След обичайните въпроси на секретарката й, имате ли час, защо, кой сте и т.н.

почуках на вратата й...Маргарита седеше зад бюрото отрупано с папки, монитор , телефон-секретар...,погледна ме строго из под очилата и приятна усмивка оголи едрите й бели зъби...

- Охоо, гледай ти, цял банков директор ми идва на крака,.. и ми носи цветя и бонбони...- рече тя с шеговит тон - на какво дължа честта господин Директор сядай, сядай...ще пийнем и служебно кафе, нали... или на първо място  работата....Казвай, какво те води насам.

- Госпожо,..Маргарита имам два  въпроса,.. първият е, и сигурно зависи и от тебе..- и изложих мотивите за бюджетните сметки на съда да преминат на обслужвани при нас

- Без увъртания ще ти кажа, Ако, Министерството на правосъдието смени обслужващата банка, ние надолу изпълняваме,.. нали знаеш бюджетна система, по-вече от централизация е при нас по отношение на финансиите,.. знаеш преводите нагоре и надолу с една обслужваща банка стават бързо и не се бави паричния поток....А, вторият въпрос кой е...

-Ами имаш ли свободно време днес,.. каня те на обяд или вечеря, което ти е по-удобно, и без това днес е петък,.. нищо няма да й стане на работата

- О ти , от трудни  по-трудни въпроси ми задаваш - засме се тя - Но, това вече е разрешимо,.. обаче само да не е в наше градско банално заведение,.. после не ми се слушат приказки, тази била с този, кой знае какво кроят или се опитват да замаскират нещо....

Уговорихме, че вечерята ще е по-удачна ,  кога и от къде да я взема.., че ще бъда с частната си кола, да не бие на очи служебна кола  в петъчна вечер...

Отидохме в хотел-ресторант налеч от нашия град...

Обслужването изглежда ще е на висота, няма излишни хора в залата, музиката свири по-тихичко от обичайните ресторански оркестри,... хората наоколо облечени изискано, сякаш сме на прием ...

- Знаеш ли, майка много те харесваше, винаги те даваше за пример,.. добро момче, интелигентно,..не пие и не пуши,.. спортист, виж каква фигура има само,.. кой знае колко е надарено там,...А аз ами щом толкова много го харесваш защо не го осиновиш, тъкмо ще си имам и братче...- и двамата започнахме да се смеем

- И когато мама ми говореше за мъжки, женски гениталии, за полов акт, за бременност, за ,венерически болести, аз я слушах с наведена глава, с пламнали уши и бузи от срам, че ми говори за такива неща,.. чак очилата ми се запотяваха от срам - продължи Маргото

Дали от виното или от приятната ни среща се отпуснахме в приказките...

- Дааа, майка ти ме харесваше, ама ти не,... защо,а -вметнах уж случайно

- И аз не знам, ти ме плашеше сякаш, чувствах се дребничка пред теб, бях по-бавничка,.. а и носех очила,.. все  си мислех, че няма да ми обърнеш внимание като момиче,.. а и нали в 11 клас, как се казваше онова момиче, а, Елена се беше залепила за теб и тогава даже се укорявах, ето тя ми го отмъкна,.. нали тогава всички харесваха момичетата, които се опитваха да пушат, или да се държат по-свободно,.. просташки, бих добавила...А, аз свиреш на цигулка, решавах задачи, учих чужди езици,. добре, че бяха състезанията по математика по другите градове и можехме да сме по- близо, но тогава не мислихме за това, а само как да излезем първи....Кой ще ме хареса тогава, един зубър ,скучно момиче и нищо по-вече..

Настъпи кратко мълчание, погледнах я, в очите й сякаш забелязах носталгия по отминалото и неизживяно детство и ученически години...

Тя сякаш схвана мислите ми

- Мисля си понякога, кое беше по-хубавото, деца като нас с амбициозни родители или другите...

Някой като каже талант, имал талант,... даже и два таланта да имаш, не работиш ли върху него къртовски, не те ли насърчават, таланта си отива,... като младостта.

Виждам понякога грешките на родителите си, и се укорявам сега,.. добре и аз сега не съм ли същата, амбициозна и да насърчавам децата си.. Такава съм...Ето мъжът ми с двете деца сега са в Англия на лятно езиково училище за 30 дни, парите, кой ти гледа парите,.. само факта, че ще са с една крачка пред другите деца ме удовлетворява,.. ето английски език от една страна, но и досег с една друга култура, с един друг свят не е без значение...Помнош ли като се върнахме от Съветския съюз с второто място, никой не ни се радваше от съучениците,  не питаха какво видяхте, къде ходихте,.. а всички питаха  '' Какво си купихте...'' а толкова неща видяхме тогава...

Тихата музика се носеше из залата,.. няколко двойки танцуваха на дансинги..

- Може ли едно танго,..искаш ли да потанцуваме..- изправяйки се казах аз с лек реверанс

- Ох, ще мога ли, от кога не съм танцувала,.. ами ако те настъпя - през смях отговори Маргото

Хванахме бързо ритъма на музиката и затанцувахме.. усетих ръката й да потреперва в моята, другата й ръка беше на рамото ми.. ръце с грижливо поддържани маникюр и кожа.. погледнах лицето й , лека руменина, бяхме на 3-4  пръста растояние,.. усещах уханието на парфюма й и учестеното й дишане...Не знам защо, леко я притиснах към себе си,.. гърдите ни се опряха, усетих сега и учестеното биене на сърцето й,.. какво става с мене,.. исках мелодията да не спира,.. сякаш се потопих в безтегловност и изключих всички шумове,.. бяхме само двамата в безкрая, безтегловни...

- Знаеш ли, че музиката спря - прошепна тя в ухото ми, но не смееше да ме пусне или направи крачка назад....

Окопитих се, на дансинга бяхме само двамата, притиснах я по-силно към себе си

- Благодаря, чудесен танц  - и в целунах по бузката - Благодаря, чудесна си...

Отпихме по глътка вино

- А твоите къде са, жената, децата, забързани в ежедневието  си не се срещаме ..ти по-рано се ожени , и твоите деца са по-големи, нали..

- Ами и те са в Лондон,.. момчетата учат там, а жена ми сега им е на гости през отпуската , а аз сега съм около старите, после аз отивам за 10-15 дни, а тя ще е при нашите..Така е при демократичните промени, светът стана едно голямо село, можеш да ходиш навсякъде..Нали си спомняш едно време като видехме някой с дънки и всички '' Ауу, този има дънки '', после казвахме '' Ауу, този пък няма дънки '', и с Англията сигурно така ще стане '' Е, този си уредил децата да учат там..'' и може би ще стане  '' На този децата пък още тук '' с преправен глас изрецитерах. Тя весело се засме на артистичните ми способности...

Подхванахме неангажиращ разговор за почивки, екскурзии, дребни ремонти из къщи.

От далече изглеждахме като уравновесени хора на средна възраст, а дали в момента бяхме такива, не таяхме ли някакво учакване,.. усетих гърлото ми да пресъхва, машинално облизах устни и преглътнах,.. тя ме наблюдаваше през строгите си очила любопитно и закачливо...

- Наздраве, да пийнем, да не би някой да мине и събори чашите - пошегува се тя и вдигна чашата

Виното сега беше с някакъв причудлив аромат,.. облизах отново устните си с върха на езика,.. да не би да ми е вече навик..

Замълчахме за кратко, усещах  отново тупкането на сърцето си, леко биеше и в слепоочията, бях сякаш раздвоен,.. от една страна исках да й кажа, че би било добре да бъдем заедно тази вечер,.. от друга страна неловко би се получило ако откаже и отиде по дяволите прекрасната вечер...

- Марго,.. искам да ти...

- Петър, искаш ли...

изрекохме  почти едновременно и двамата, този път не се разсмяхме,.. като че ли и двамата искахме едно и също, но ни беше неудобно да си признаем...

Станахме, отидох до нея, прегърнах я и нежно  целунах  устните й,.. беше взаимна обещаваща целувка,.. какво ни пукаше от хората, трябваше ли винаги да се съобразяваме с тях,.. кой ни познава и на кого правим впечатление...

Отключих вратата на хотелската стая, тя мина , аз също, заключих вратата отвътре,. за да не размисли и  да избяга  ли...

Стоеше в средата на коридорчето в очакване,... прегърнах я и започнахме да се целуваме,.. устните усещаха нежната кожа по вратлето, по лицето й...

- Чакай да сваля очилата да не пречат - прошепна тя

Успях да свяля обувките и чорапите си...

През процепа на пердето, някаква неонова реклама хвърляше червеникави проблясъци, после електрикови. В полутъмната стая очите ни бързо свикнаха, и защо ли да се гледаме като се чувствахме...

Напипах ципа на роклята и бавно го задърпах надолу с едната ръка, а другата бях заврял в разкопчаното и галех кожата й...

Не осетих кога бях останал без сако, ризата извадена от панталона и ръцете й бяха под ризата  плъзгащи се надолу-нагоре...

Роклята се свлече в краката й, тя я прескочи с единия после с другия крак сваляйки едновременно и обувките...моята риза ги последва .

Разкопчах сутиена й и освободих гърдите й, зацелувах ги жадно , зърната й щръкнаха от възбуда...

Тя разкопча копчето и ципа на панталона ми и напъха ръката си там , бавно я спусна надолу, сякаш опипваше почвата...

Изведнъж спря, извади ръката си и с две ръце свали панталона заедно с боксерките, стъпках ги с крака и ги сритах нанякъде, на свой ред повторих нейните движения, чорапогащник и бикини свалени  в комплект...

Останахме голи насред стаята, сякаш не знаехме какво да правим, макар и пощръклели от възбуда ръцете ни  шареха по голите ни тела...Спираха за момент, сякаш да наберат сили и пак тръгваха...

През процепа на пердето засия електиково...

Наведох се, прихванах я през ханша и я повдигнах, краката й се обвиха около кръста ми, ръцете се вкопчиха около врата ми...

Усетих как прониквам в нея, почувствах топлината и пулсираща вътрешност,...чувах леките и сладострастни охкания в самата любовна игра...

Пристъпих така  вкопчени един в друг няколко крачки към леглото, поставих я лекичко, сякаш да не разваля магията  и застанах на колене между краката й...

Учестихме тласъците на голите си тела..

След малко примката на краката й се разхлаби и извъртяхме телата си, гърбът ми опря в хладния матрак,...тя се  възкачи отгоре ми и започна лудешкия си танц...Гърдите й заподскачаха в такт с тласъците й..

Изведнъж забави темпото, от устата й излезе някакъв див звук от щастлив и удовлетворен човек..

След два три тласъка, осетих как напрежението изкача и от мен..

Тя се отпусна върху мен все още потръпвайки с утробата си,.. погалих я по гърба, беше целият мокър и пулиращ...Устните й търсеха моите,.. устни все така горещи, но вече с утолена жажда...

Н|еоновата светлина още хвърляше нейните си цветове..

Останахме оше два дни в хотела,.. жадни за любов и с носталгия към пропуснатите мигове...

/ следва продължение /