20 dic 2009, 14:08

Излезте

  Prosa » Relatos
1.3K 0 2
2 мин за четене

               Вървя в студената декемврийска нощ. Студено е, а обувките ми стягат, гледам къщите по пътя си и мога със сигурност да ви кажа, че ако къщата не е изоставена, то тя е мизерна, мизерна отвън, отвътре, с мизерно хора в нея.

     Вали сняг.   Докато  закопчавам копчетата на прекалено тънкото си яке, си мисля как можем да сме толкова мизерни. Добре, че вали,  да закрие мизерията и мръсотията, поне да видим нещо чисто тая година.

     Вървя и виждам една купчина боклук, покрита със сняг, природата е толкова чиста и безкористна. Тя не се интересува дали си купчина боклук или хубаво цвете, тя просто закрива всичко със сняг, независимо дали е грозно или не. Но ние, хората, упорито се крием от снега, който ще ни направи красиви. Излезте всички на навън бе, хора, излезте, че сте грозни  и аз ще изляза на снега...
             Та нали си вървя  и виждам една жена, казвам ù "здравей" и тя на мен. Тая жена бива пребивана от мъжа си всеки ден, който между другото е алкохолик и на него ще кажа да излезе на снега да стане красив, че е много грозен вътрешно, направо не е за гледане, ама тя и жена му с бистра мисъл не се е омъжвала, да вземем и нея да изкараме на снега.
           Вървя и все още вали, нека вали, нека, че има много грозни. Стреснах се, някой говореше и се чуваше музика, а някакъв човек говори по телефон, а от колата му се чува чалга, като ме видя, се прибра в колата и увеличи музиката. Не, не се прибирай, не се прибирай, чалгата те прави грозен, недей, хм прибра се, глупак. Нека си стои грозен...
         Нещо свети, стигнах до магазин, ще вляза да си купя кафе. Две жени стоят вътре и обсъждат трета, с кой била какви неща правила. Мисля си: "Колко боли да си повърхностен". Поръчвам си кафе и щом ми го дават, аз казвам „мерси“, продавачката ми казва „моля“, а двете жени ме поглеждат и започват да изпадат в любезности, изказани с ироничен тон. Излизам от магазина и си мисля, че тия двете лелки са поредните, изтормозени душички, който имат нужда от сняг. Нека излязат, нека, нека...
       Едни мои приятели искаха да откраднат лична карта, за да си купуват алкохол и други неща съм виждал -дребни кражби, селяндурски изблици, наркомани как се друсат, абе, изобщо, всички имаме нужда от сняг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...