Измамно приятелство
Колко е лесно да се оплакваш или хвалиш за нещата, през които отминава живота ти, а е трудно да попиташ как е човека отсреща. Клиширано ли стана вече този начин на общуване, видейки, че някой е по-добронамерен спрямо някому и да го ползваш единствено и само за слушател. Не само да не го питаш как е, а директно да започваш да го натоварваш с най-дребните детайли къде, как и защо. И още по-безумно е, че именно тези хора твърдят и се оплакват, че в днешно време трудно се намирали приятели. Казвайки така, много пъти хората се опитват да изкарат себе си манипулирани, лесно ранявани или жаргонно използвано „жертви“. Жертвата е именно манипулатора, знаейки че има контрола или доверието на някого спрямо нея. И не е трудно да се задържат приятели, просто първо трябва да се разбере , че за да постъпва някой спрямо друг така, значи и този друг, постъпва с трети по същия начин. Прощавайки чуждите грешки, тези хора никога не осъзнават или просто така им е по-удобно не търсят причина за техните. На тях им харесва да правят нещата с хората за момента, а какво ще се случи за напред дори не могат да си представят. А как те постъпват спрямо тези благоразположени „слушатели“ никога не искат да разбират. Те знаят, че трябва да се „изповядат“ тук и сега и всичко приключва. За съжаление социалните мрежи поставиха куража на манипулаторите да се представят за „жертви“ още повече. Но всичко се връща са казали хората. Не трябва човек да съжалява, че е правил добро за някого, а да не допуска този някого да продължава да го поставя като едничката цел, когато ти е удобно или скучно ще те потърся. Реших да публикувам тези свои мисли и анализи, заради един човек, който в продължение на 6 години се опитваше да постъпва с мен по същия начин. Давайки шанс се вкарвах в още по-големи разочарования и накрая оставаше тъгата единствено в мен. Имаше време, през което изобщо не се интересувах от въпросния човек, няма да споменавам дали е момиче или момче, но поради здравословни проблеми и поради факта, че човека учи медицина реших все пак да поставя някакво „поредно“ , „ново“ начало на нашето „формално“ изглежда приятелство. И вместо да получа въпроси от типа Как си? Какво се е случило? , аз получих Що? Може, като отговори и някакви уж „надъхващи“ „неискрени“ думи от типа „Ще се оправиш“ и поредните дълги разкази по адрес на хора, за които грам не се интересувах. Преустанових всичко с въпросното лице и затвърдих мисленето си спрямо него/нея. Вече знам, че нямам нужда от този човек. Захванах темата също така за да споделите и вие дали са постъпвали по този начин с вас. Ще се радвам, ако темата има продължители като вашите мнения.
Благодаря!
© Bebcheto bebe Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Аз не съм искала задължително да ме попита как съм или нещо от сорта. Ако не бях писала, не бях се обаждала през всичките тези години каквато и тема да бях създала, въобще не се сещаше дори редче да напише, или да звънне освен ако нямам рожден ден или имен ден. Сигурна съм, че ако не бях честитила и аз, нямаше и дори на тези дни да ми каже нещо или да ми пише. Иначе потърсих ли аз , веднагически се превръщах в "слушателя", дали ми харесва или не, няма такива положения и след като минеха 2 3 такива разговори, просто спира и край. Отново идва поредното прекратяване на нашите взаимоотношения. Затова сметнах, че и аз няма да търся повече такива хора, колкото и шансове да бях давала и колкото и да ми е било тъжно и гадно през годините
-
Лия, не си съвсем права, всеки иска да го попитат как е, абсолютно всеки! Привидното безразличие е маска, която казва: "Ти не ме интересуваш". Егото е над всичко - искаме да ни изслушват, да ни съчувстват, да се самосъжаляваме, да ни се помогне... обратното е трудна работа! Има и енергийни вампири, които само така успяват да оцелеят - изливайки душевните си отпадъци върху другия. Наистина е много сложно, но има и нещо много просто, което може да промени всичко: Да бъдем по-човечни, по-добри и състрадателни!
-
. И аз , благодаря! -
Абсолютно това визирах. Защото всичко не опира до едното как си, или колкото да има здрасти. А до уважението, до учтивостта, че дадения човек е съумял до колкото може да ти помогне, а ти само си допринесъл да го приемаш за изгода, когато имаш нужда. Благодаря за коментара
-
Потвърждавам твоето мнение, не изцяло, но достатъчно, особено в частта за това,че повечето хора не искат да ги питаш и да питат( ако въпросът им,разбира се не е свързан с някаква изгода): Добро утро! Как си? Добре ли си? Това са " любезностите" на деня,за които повечето нямат време и когато за момента имат други по интересни занимания и просто ти не си им нужен, те оставят на изчакване или просто спират да контактуват с теб. Аз лично имам чувството,че хората днес, нямат нужда от топлината на обикновените думи, нито от приятели, а от" кошчета за душевните си отпадъци". Благодаря ти за творбата! Имах нужда да прочета. Това са кратките ми мисли по темата. Но тя е доста обширна и може да се разглежда от много страни. Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
