4.10.2018 г., 22:33

Измамно приятелство

1.7K 1 5
2 мин за четене

Колко е лесно да се оплакваш или хвалиш за нещата, през които отминава живота ти, а е трудно да попиташ как е човека отсреща. Клиширано ли стана вече този начин на общуване, видейки, че някой е по-добронамерен спрямо някому и да го ползваш единствено и само за слушател. Не само да не го питаш как е, а директно  да започваш да го натоварваш с най-дребните детайли къде, как и защо. И още по-безумно е, че именно тези хора твърдят и се оплакват, че в днешно време  трудно се намирали приятели. Казвайки така, много пъти хората се опитват да изкарат себе си манипулирани, лесно ранявани или жаргонно използвано „жертви“. Жертвата е именно манипулатора, знаейки че има контрола или доверието на някого спрямо нея. И не е трудно да се задържат приятели, просто първо трябва да се разбере , че за да постъпва някой спрямо друг така, значи и този друг, постъпва с трети по същия начин. Прощавайки чуждите грешки, тези хора никога не осъзнават или просто така им е по-удобно не търсят причина за техните. На тях им харесва да правят нещата с хората за момента, а какво ще се случи за напред дори не могат да си представят. А как те постъпват спрямо тези благоразположени „слушатели“ никога не искат да разбират. Те знаят, че трябва да се „изповядат“ тук и сега и всичко приключва. За съжаление социалните мрежи поставиха куража на манипулаторите да се представят за „жертви“ още повече. Но всичко се връща са казали хората. Не трябва човек да съжалява, че е правил добро за някого, а да не допуска този някого да продължава да го поставя като едничката цел, когато ти е удобно или скучно ще те потърся. Реших да публикувам тези свои мисли и анализи, заради един човек, който в продължение на 6 години се опитваше да постъпва с мен по същия начин. Давайки шанс се вкарвах в още по-големи разочарования и накрая оставаше тъгата единствено в мен. Имаше време, през което изобщо не се интересувах от въпросния човек, няма да споменавам дали е момиче или момче, но поради здравословни проблеми и поради факта, че човека учи медицина реших все пак да поставя някакво „поредно“ , „ново“ начало на нашето „формално“ изглежда приятелство. И вместо да получа въпроси от типа Как си? Какво се е случило? , аз получих Що? Може, като отговори и някакви уж „надъхващи“ „неискрени“ думи от типа „Ще се оправиш“ и поредните дълги разкази по адрес на хора, за които грам не се интересувах. Преустанових всичко с въпросното лице и затвърдих мисленето си спрямо него/нея. Вече знам, че нямам нужда от този човек. Захванах темата също така за да споделите и вие дали са постъпвали по този начин с вас. Ще се радвам, ако темата има продължители като вашите мнения.

Благодаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bebcheto bebe Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз не съм искала задължително да ме попита как съм или нещо от сорта. Ако не бях писала, не бях се обаждала през всичките тези години каквато и тема да бях създала, въобще не се сещаше дори редче да напише, или да звънне освен ако нямам рожден ден или имен ден. Сигурна съм, че ако не бях честитила и аз, нямаше и дори на тези дни да ми каже нещо или да ми пише. Иначе потърсих ли аз , веднагически се превръщах в "слушателя", дали ми харесва или не, няма такива положения и след като минеха 2 3 такива разговори, просто спира и край. Отново идва поредното прекратяване на нашите взаимоотношения. Затова сметнах, че и аз няма да търся повече такива хора, колкото и шансове да бях давала и колкото и да ми е било тъжно и гадно през годините
  • Лия, не си съвсем права, всеки иска да го попитат как е, абсолютно всеки! Привидното безразличие е маска, която казва: "Ти не ме интересуваш". Егото е над всичко - искаме да ни изслушват, да ни съчувстват, да се самосъжаляваме, да ни се помогне... обратното е трудна работа! Има и енергийни вампири, които само така успяват да оцелеят - изливайки душевните си отпадъци върху другия. Наистина е много сложно, но има и нещо много просто, което може да промени всичко: Да бъдем по-човечни, по-добри и състрадателни!
  • . И аз , благодаря!
  • Абсолютно това визирах. Защото всичко не опира до едното как си, или колкото да има здрасти. А до уважението, до учтивостта, че дадения човек е съумял до колкото може да ти помогне, а ти само си допринесъл да го приемаш за изгода, когато имаш нужда. Благодаря за коментара
  • Потвърждавам твоето мнение, не изцяло, но достатъчно, особено в частта за това,че повечето хора не искат да ги питаш и да питат( ако въпросът им,разбира се не е свързан с някаква изгода): Добро утро! Как си? Добре ли си? Това са " любезностите" на деня,за които повечето нямат време и когато за момента имат други по интересни занимания и просто ти не си им нужен, те оставят на изчакване или просто спират да контактуват с теб. Аз лично имам чувството,че хората днес, нямат нужда от топлината на обикновените думи, нито от приятели, а от" кошчета за душевните си отпадъци". Благодаря ти за творбата! Имах нужда да прочета. Това са кратките ми мисли по темата. Но тя е доста обширна и може да се разглежда от много страни. Поздрави!

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...