След страстния секс из цялата кухня, не остана и малко местенце, на което да не бяхме опрели нашите топли тела. Толкова бях жадувала за него и за големия му член.

 - Обичам те - ми каза той и продължи да ме притиска до себе си.

Беше ми гузно, че не му отговорих, затова закачливо подметнах:

 - Ако ми го беше казал преди секса, щях да си мисля, че само искаш да ме вкараш в леглото си.

 Той се усмихна, целуна челото ми и сякаш разбра, че ми стана неудобно от изреченото от него. Деликатно смени темата.

 - Не знам как издържах този месец без теб, не бях на себе си, сега дори не мога да повярвам, че те държа в прегръдките си.

 - Ти поиска да се разделим, аз нямаше да те оставя.

 - Дойде ми в повече и работата... и двойнствения ти живот, който трябваше да търпя. А после... после мислех, че си ме забравила.

 - Е, как! - игриво му пляснах лек шамар по бузата - все едно не знаеш колко ни е хубаво заедно.

 Той не каза нищо, просто ми подари една от сладките си усмивки и чак тогава промълви:

 - Лия, скъпа, ако искаш, отиди легни и ме чакай да продължим със секса, аз ще изпуша една цигара и идвам да те обладая.

 Естествено, не исках да се съпротивлявам на решението му да ме чука цяла нощ. Знаех, че ще мине повечко време, преди да започнем, затова си сложих долното бельо и наметнах ризата му. Бях го лишила от горнище, за да се наслаждавам на стегнатото му тяло. Той от своя страна си обу шортите и излезе на терасата. Изпих чаша вода и тръгнах към стаята. Но като затворих вратата след себе си, последва промяна в перфектно измисления му план. Една разгъната папка на бюрото ми хвана окото и започнах да я разглеждам. След малко вратата се отвори.

 - Мислех, че си легнала.

 - Разглеждах рисунките ти.

 Той се приближи и седна на стола срещу мен. Подпря ръка на бюрото и погледна към разтворената папка.

 - Наистина са хубави, имаш дарба, трябва да я доразвиеш... и може да станеш преуспяващ художник.

 - Ела в мен - с усмивка ми каза той.

 Седнах в скута му, сложих ръка на раменете му и го целунах. Той от своя страна ме прегърна през кръста и добави още една целувка, но по врата ми.

 - Правя го за удоволствие и когато имам вдъхновение. Никога не съм си правил планове да се реализирам като художник.

 - Защо, скъпи? Виж, бива те и в пейзажите и в портретите... особено ако са графики. Ето - издърпах един лист и го сложих най-отгоре - все едно гледам Стенли. Същия си го издокарал.

 Той се засмя, взе рисунката и след няколко минутно мълчание промълви:

 - Старах се, това трябваше да бъде подаръкът му за рождения ден, но в крайна сметка получи друг.

 Извърна глава към мен и ме гледаше с най-изразителните и красиви зелени очи, които бях виждала. Щом погледите ни се засичаха, ми ставаше ясно какво желае или как се чувства той. Сега очите му сияеха, бликаше любов от тях. А малко по-надолу блестеше очарователната му усмивка и тези меки устни, на които така и не се научих да устоявам. Отново се поддадох на желаното изкушение, като долепих устни до неговите. Използваше толкоз умело езика си, че често по тялото ми минаваха тръпки. А възбуждаща болка, докато ме захапваше, направо ме побъркваше от удоволствие. Целувахме се продължително и ръцете му се движеха по мен. Усетих, че започвам все повече и повече да се овлажнявам, и то само от няколко целувки. "Колко съм лесна" помислих си аз и се отделих от устните му. Облизах своите, а той ме гледаше с наслада. Почувствах се много щастлива, сега, в прегръдките му.

  Бяхме се отплеснали моментно, но аз продължих да говоря, с намерение да му предложа новата си идея за печалба.

 - Е, щом не си му я подарил, сега можеш да я продадеш, или пък тази със сградите в центъра. Някоя галерия може да ги закупи, или най-малкото някой любител на картини.

 - Не, казах ти, не рисувам за пари. А и това, така да си изкарваш парите, е долнопробна работа за мен.

 - Дани, вече си стигнал дъното. - очите му се натъжиха и чух въздишката на отчаянието му - Мисля, - продължих аз - че това е една добра възможност да започнеш отначало. Да припечелиш пари, да си възвърнеш предишния бюджет, отново ще купиш акции... пак ще си в този бизнес. И с малко повече труд и старание фирмата ще преуспее и няма да фалираш този път.

 Забелязах, че вкарах лъч надежда в него. Без да каже и дума, ме погледна, засмя се леко, притисна ме до себе си и целуна разголената ми гръд. Исках да изрека още нещо, за да го успокоя, но той ме изпревари.

 - Не искам да те натоварвам с проблемите си. И не ми е приятно да ми натякваш, че съм провалил се мъж.

 - Миличък, не ти натяквам - прокарах пръсти през косата му - само исках да ти покажа, че има начин да се възстановиш... а не да се давиш в алкохола.

 - Причината за това не ми е само работата, а и ти... даже си на първо място...

 - Знам, и ти не ми го натяквай. - закачливо подхвърлих аз и разбрах, че напрежението е отминало. Той отмести погледа си от мен, на бюрото, взе нарисувания Стенли и каза:

 - Знаеш ли, коте, теб така и не те нарисувах.

 - Ммм, сега вече ще го направиш, нали?

 - Не, сега ще правим секс!

 - О! Знам. - казах доволно аз. - Цяла нощ си мой, а утре ще ме рисуваш, може и да ти позирам гола. - захапах долната му устна, а той импулсивно ме стисна по бедрото.

 - Вече идеята ти ми харесва. После ще те продам за 800 милиарда.

 - Милиарда? - добавих засмяно - Само толкова ли струвам? - казах с игрив тон и пуснах в действие съблазнителния си поглед.

 - Само картината, мила моя, иначе не си те давам, а и си поне 500 пъти... не, 600, не, не, до края на числата по тях по...

 Прекъснах излишните му обяснения, колко съм му скъпа, като го обсипах с целувки.

 - Никога не си рисувал пред мен.

 - Защото си с мен за малко и предпочитам да използвам това време като те усещам до себе си. За какво да ти чертая разни глупости, като знам, че всяка секунда можеш да се отделиш от мен и да се върнеш при мъжа си.

 Усетих, че му стана неприятно и започнах да го галя по главата. Беше ми много милно, че така се отнася с мен, че ме обгръща с внимание и любов. Мартин никога не ми беше показвал чувствата си по този начин и с такива жестове... но знаех, че ме обича, изразяваше го предимно в обикновени житейски грижи и често си служеше с думи. Прекарах 3 години от живота си с този човек и никога не съм имала потребност да му изневерявам, всичко вървеше гладко, докато не срещнах Дани. Той беше искрицата, която ми беше нужна, за да преоткрия себе си. Даваше ми това, което Мартин не успяваше, от което дори не си е мислил, че имам нужда. А сексът с любовника ми е нещо върха, за което благодаря на Господ, че го е създал. Без Дани нямаше да изпитам тези сладки удоволствия. Лошото е, че той се влюби в мен... а по-лошото е, че е взаимно. А мъжът ми не заслужаваше предателството ми... Но тази изневяра е толкова натоварваща, колкото е и сладка.

 - Хайде... - заговорих аз, прекъсната от Дани, който също се опита да каже нещо. Неговото начало беше - "Много..."

 След като и двамата едновременно се произнесохме, едновременно и млъкнахме, за да изслушаме партньора. Но никой не продължи, а просто се спогледахме, усмихнахме се един на друг и после последва целувка.

 - Какво искаше да кажеш, мила? - пръв започна той, докато галеше бузата ми и нежно прокарваше пръсти, отмествайки косата ми.

 - Хайде да ми нарисуваш нещо набързо. Например това кубче. Ето - пресегнах се и хванах един руби куб от бюрото.

 - О, недей сега да ме караш да рисувам, ще стане грозно... а и напоследък ми трепери ръката от време на време.

 - От многото алкохол! - отсякох неприветливо.

 - Знам. Стига, не ме гледай така, нали ти обещах, че ще престана!

 Усмивката се върна на лицето ми, като ми напомни за обещанието си. - А ти, какво искаше да ми кажеш?

 - Нищо.

 - Не е нищо, кажи ми.

 Той пак ме целуна, като се опита да открадне време, през което може би ще забравя въпроса си. Но любопитството ми не стихваше толкова лесно.

 - Още чакам отговор, Дани.

 - Много си настоятелна - засмяно добави той.

 - Че съм настоятелна, това ли ти беше изречението "много си настоятелна"? - погледнах го с недоверие.

 - Да, да, това беше. - смотолеви той.

 Излъга ме, веднага разбрах по виновния му поглед, нищо, че беше с наведена глава.

 - Много... какво? - продължих аз - друг е завършека, кажи ми го. О! Или вече имаме тайни един от друг? - постарах се като го казвам, тонът ми да звучи закачливо, за да разведря създалата се глупава ситуация.

  Той повдигна глава, гледаше ме право в очите и за първи път не знаех какво ще последва. Тишината изчезна, когато той каза:

 - Много те обичам!

 Настъпи неловко мълчание. Отместих погледа си от него, а той продължи:

 - Видя ли сега... защо ме накара да го кажа пак. - гласът му се промени, натъжи се - не искам да те притискам, но имам и нужда да съм с теб! През изминалия месец осъзнах какво означаваш за мен, колко съм влюбен... Днес за първи път ти казах, че те обичам и ми олекна малко. После пак ти го повторих, но не чух отговор от твоя страна. - той въздъхна - А от това боли повече... и фактът, че съм принуден да те деля с него, ме побърква.

 В този момент не знаех какво да му кажа, гледах го, цялото му изражение се промени, беше подпрял глава на ръката си и дори нямаше смелостта да ме погледне.

 - Добре, дай ми лист - набързо каза той, като се опитваше да смени темата - ще ти нарисувам кубчето, но те предупреждавам, че няма да е сполучливо - добави с лека усмивка.

 Отместих се и седнах на съседния стол. И двамата мълчахме, чуваше се само драскането на молива върху белия лист, който постепенно се изпълваше с прави линии, които образуваха завършен куб. Справяше се бързо, но аз не си правех труда да се вглеждам в контурите. В главата ми бяха само думите, които беше изрекъл преди малко.

 - И аз те обичам!

 Драскането спря на секундата. Повдигна глава към мен и погледите ни се засякоха. Очаквах да ме прегърне, да ме целуне, а той просто седеше и ме гледаше с недоумение. Като че ли му бях казала: "Върви си". Но в същия момент пусна молива и хвана ръката ми, радостна усмивка се плъзна по лицето му. На мен определено не ми беше радостно сега, чувствах се толкова раздвоена и незавършена.

 - Не е лесно да обичаш двама - казах накрая и издърпах ръката си от дланите му. Небрежно отместих косата си с нея, за да спечеля малко време, през което се надявах сълзите ми да не излязат наяве и продължих да говоря. - Аз те обичам, знам го, но ми е трудно да го призная пред себе си и пред теб!

 Гласът ми започна да трепери, очите ми се навлажниха, знаех, че ако за миг затворя очи, ще предизвикам плача. Сърцето ми биеше ускорено, а Дани стоеше като вцепенен. - Не мога повече така - казах, станах от стола и направих няколко крачки с гръб към него. Сълзите ми потекоха. Цялото насъбрало се напрежение взе връхна точка и се опита да излезе от мен. В този момент усетих тялото му да се допира до моето, видях ръцете му, които ме обгърнаха и притиснаха силно. Опря страна си до моята и с успокояващ глас каза:

 - Аз съм до теб, Лия, не се разстройвай. Не искам да те гледам разплакана по моя вина. - застана пред мен, хвана лицето ми, избърса с палци сълзите и ме целуна по челото.

 - Сама съм си виновна, че позволих да се стигне до тук. Не можах да ти устоя, предадох доверието на мъжа ми... Вече не издържам да съм там и тук, да се крия... А ми е трудно да избера, разбираш ли, страх ме е да не сгреша и да съжалявам после.

 - Малката ми - каза той, докато ме притискаше до себе си.

 - Какъв съм егоист, мисля само за моето щастие.

 - Ами така трябва, мила, не можеш да угодиш и на двама ни. - усмихна се смирено, целуна ми устните и добави - не се натоварвай сега с тези мисли, ела, ще ти направя чай и после ще си легнем.

 - Ти върви, аз ще дойда след малко. Искам да се поосвежа.

 Той не беше от досадните типове, знаеше, че сега имах нужда да остана за кратко сама, за това кротко се запъти към кухнята.

 - Дани - спрях го аз - аз... съжалявам, че развалих атмосферата и че провалих плановете ни за поредната страстна нощ.

  Той ме погледна с красноречив поглед, все едно ми казваше "Не си виновна" и след това добави - Не виждам нещо, което да ни пречи да си осъществим плана. И тъкмо ще се отпуснеш. - намигна ми и излезе.

 Аз се обърнах и поех пътя към банята. Застанах пред огледалото и дълго се гледах в образа си. Сякаш очаквах от него да получа отговор, какво решение да взема. Крушката присветна. Беше съдбоносно. С крушката ми присветна и на мен. Като гръм от ясно небе ми падна мисълта, че сега съм с човек за мен. Странно чувство се породи в мен, бях сигурна, че изневерявам на Дани с Мартин, а не обратното... Погледнах в огледалото, отражението ми се усмихваше. Разбрах, че съм направила правилния избор!