Изповедта на един наркоман
Всичко започна... всъщност няма значение кога, то просто започна. Какво беше усещането първият път ли?! То беше странно - нито хубаво, нито гадно, просто странно. Спомням си, че опитах, за да не остана по-назад. Бяхме се събрали много хора и аз исках да се изфукам пред другите. Колко смешно звучи - стани наркоман, за да бъдеш напред. Но това е самата истина. След първият път последва втори, а след него трети и т.н... Всеки път си казвах "Това е последният път. За последно, а после забравяш за тях", но този последен път се повтаряше и повтаряше толкова пъти, че им загубих броя. Но нима това има значение - малко трева, това не е сериозен наркотик. Нямаше да стана от онези наркомани, които правиха всичко за едната доза. Аз просто щях да си пуша и за миг да забравя за ежедневните проблеми в училище, във вкъщи, с приятелите - да, те нямат край. Какво стана после ли?! Срещнах се с "големите" и станах тяхното "момче за всичко". Това беше много изгодно, защото те ряд ...