Изповедта на една адвокатка

или

Диалог с Второто Аз

- този текст не е плод на моето въображение!

- Уморена съм от войни - тази седмица край мен свистяха куршуми…

Имаше удари под кръста, по кокалчетата, шамари (в преносен смисъл) - от тях по-боли…

Влязох в директна конфронтация с една съдийка - от известно време с някои адвокати започна да се държи наставнически - даскалица, която не търпи учениците да знаят повече от нея… Непрекъснато си позволява неуместни забележки… Така, умишлено те лишава от възможността да говориш! Защитата ти увисва и делото придобива характер какъвто тя желае…

Не издържах - казах и́ го в прав текст!

Тя ме заплаши с дисциплинарен съд…

Отговорих, че има Инспекторат и Висш съдебен съвет…

Спирам!...

Ставам опасна и вредна за другите… Идва събота и неделя, а не мога да се зарадвам!... Другата седмица ще бъде още по-тежка…

Надявам се на Божията милост - дано да издържа и се справя… според силите си!

Спирам…

Сега ти говори!

- Продължавай, не трябва да спираш! Бог ти е дал трибуна...

- Така реших, по-достойно е да говоря - съвестта да ме съди!

- Трябва да говорим, мълчанието ни стана втора природа - сетивата ни се притъпиха… Мълчанието ги кара да мислят, че са прави…

- Във вторник започна поста! По време на пост изкушенията са по-силни - духовната борба става особена и неудържима!

- Така е, започнах поста със съпротива срещу Злото!

- Страхът да преодолеем мълчанието е пагубен... Няма какво да губим, освен свободата да мислим и говорим… Смисълът на живота е в съпротивата!

Иначе… по–добре да ни няма!...