ЖАНРОВИ ЕТЮДИ III: УЕСТЪРН С ЕЛЕМЕНТИ НА ШПИОНСКИ ТРИЛЪР (2)

Девойката направи стъпка навътре в кръчмата под прикованите погледи на Греговата  компания. Всеки един от застиналите мъже представляваше по своему съвършен паметник на Незнайния водкопиец, но сред тези произведения на хиперреализма особено изпъкваше Гангстерът, който държеше в едната си ръка развинтен бушон, без да изпуска с другата чашата концентрат.

Девойката съвсем закономерно се оказа блондинка, но Грег го отдаде по-скоро на жанра, отколкото на някаква особена сърдечност и съобразяване с малките му лични фетиши  от страна на Автора. Тя свали с бавен и подчертан жест от главата си каската (естествено тип „нацистка”) и разпусна водопада на пищните си руси коси с едно характерно разтърсване на главата, което ни е тъй добре познато от клиповете на „Плейбой”. Очевидно Авторът, с пословичната си слабост към евтините кинематографични ефекти, използваше забавен кадър, което в контекста на конкретния жанр действаше малко изнервящо.

Блондинката огледа със студените си като бучки лед  сини очи окаманелите фигури, артистично разположени около масата, после със замах метна  каската, която описа красива траектория, въртейки се около оста си (отново в забавен кадър), за да кацне изящно върху олисяващата глава на вцепенения от изненада Киро Борсата. „Как може една и съща каска да стои толкова секси върху главата на блондинката и толкова карикатурно върху главата на Борсата! Прав е remer, когато казва, че контекстът е всичко!”, не без известно възхищение си помисли Грег, докато местеше набития си поглед  между русите букли на красавицата и новооизпечената илюстрация на популярния някога сред народа израз „изпаднал германец”.

- Добре, момчета, днес тук ще командва Мирела! – извика блондинката с жестокия си, но ерудиран глас на студентка по озеленяване и активистка на природозащитно движение  (каквато всъщност беше).

Мирела се озова с един скок върху масата, разлюлявайки скъпоценната течност в чашите, което накара Грег да се хвърли към своята подобно на орлица, която защитава малкото си. Уви, беше късно, защото жестоката блондинка  описа широк кръг с нереално дългия си крак и в следващия миг из цялата кръчма летяха парченца от стъкло и капки от най-живителната течност на света.  Сподавен вой се изтръгна от няколко гърла, видели много несправедливост и мъка, сватби и семейни скандали, кадри от концлагери и обезглавявания пред камера, но не и нещо толкова чудовищно!

Пръв се окопити Гангстерът.  Все пак той бе поставил на място онези рекетьорчета  и именно той трябваше да защити приятелите си (пък били те и мекушави гражданчета), когато една непозната кучка, непредизвикана с нищо,  се опитваше да посегне на най-святото им!

Гангстерът се хвърли към своята ловна карабина и я насочи с разтреперани ръце към безбожната блондинка.

- Слез от масата, малка кучко, докато си още цяла! – извика той с пресипнал глас.

Тук блондинката се усмихна за първи път.

- Радвам се, че действаш според сценария, малчо!

И докато Гангстерът се опитваше да асимилира точното значение на думите ù, тя измъкна бича от ботуша си с ловкост, на която би могъл да завиди и ранният Индиана Джоунс. Той изплющя веднъж над главите на слисаните приятели, карайки ги за миг да се почувстват като не особено надарени циркови коне, след което се стрелна с бързината на гърмяща змия към карабината  на Гангстера. В следващия миг, неизвестно как, пушката проблесна в ръцете на злокобната блондинка.

В настъпилата тишина се чуваха само паническите стъпки на циганите, които използваха създалата се суматоха, за да се изнижат.

Потресен от случилото се, Борсата машинално се пресегна към бутилката бира, която беше поставил до крака на стола си за изтрезняване. Но тъкмо  когато се канеше да я надигне, последва ново изплющяване на бича и бутилката се озова в ръката на Мирела, която се приведе като гюлехвъргач и я запрати с нечовешка сила срещу събираните с много любов и търпение питиета, подредени по рафтовете зад кокетното барче. Резултатът отново бе представен в садистичен и по своему красив  забавен кадър, но тук дори и изтънчен философ като Грег не можа да изпита никакво естетическо удоволствие.

- Е – процеди пратеничката на Ада – сега готови ли сте да си поговорим, момчета?

 (Следва)