Хайма копнееше да го докосне. Той, изтъкан от светлина и енергия, неудържимо я привличаше и караше буйната й кръв да се вълнува, желанието бучеше в ушите й, заслепяваше я. В полумрака на стаята тя приличаше на еретична принцеса, изкусителка и разрушителка. Черните й очи горяха и примамваха наустоимо. Косите й, небрежно разпуснати по голите й рамене, сякаш молеха да бъдат галени. Пръстите й, нежно обгърнали чашата вино, колебливо, сякаш питащо галеха студеното стъкло. Цялото същество на Хайма беше обладано само и единствено от блестящия образ срещу нея.
Балтазар я гледаше. Πредставяше си как целува блестящите й устни, как гали непокорните й коси, как подчинява непримиримата й воля. Знаеше, че Хайма няма да се поддаде лесно, макар че осезаемо долавяше колко силно го желае. Той също я искаше много. Копнееше за нея, откак се помнеше. Тя беше забранения плод, сладкия грях, който имаше силата да го откъсне от скучното ежедневие и да му даде приключения и разнообразие. Балтазар виждаше как се надигат на пресекулки гърдите й. Изгаряше да я прегърне, но ръцете му оставаха свити на юмруци и прилепени плътно до тялото му. Тя трябваше да се приближи първа. Тя трябваше да отстъпи. Мислено той протегна ръце и я притисна. Почти чу лекия й стон на изненада и радост. Отвори очи. Хайма стоеше там, пред него- красива, тъмна, мистична, загадъчна. Искаше грациозните й малки ръце заровени в косите си. Искаше силните й крака да обгърнат здраво тялото му и да го свържат с нея като живи въжета.
Хайма пристъпи бавно към него. Погледна го и той усети как душата му пламва, как гори с ярки пламъци и как огънят обхваща цялото му същество. Жената протегна треперещи ръце и го прегърна. Балтазар се предаде. Не можеше да устои на женският й чар. Тя беше магьсница, отнемаше здравия му разум, отнемаше всичката му съпротива само с едно свое движение. С неземната си красота тя го вълнуваше и оставяше траен спомен. Когато Хайма беше далеч, той не можеше да спи, да диша, да живее. Не, това не беше любов. По- скоро желание да притежаваш нещо, което винаги си искал, но никога не си можел да имаш.
Сега, когато Хайма беше толкова близо до него, кога нежно целуваше пребледнелите му устни и уверено галеше силните му ръце, Балтазар чувстваше, че се оттърсва от тежък товар, който беше носил цял живот. Усещаше се лек и свободен да лети към звездите. Усещаше се господар на нежното женско тяло. Беше го покорил. Хайма, гордата силна Хайма, беше негова робиня. Само тази нощ.
Ръцете й бавно разкопчаваха ризата му. Хайма беше като в транс. Не помнеше нищо от предишния си живот. Единственото, което знаеше, беше, че иска този мъж, че го жадува, че го е обичала и искала цял живот. Той винаги беше толкова далеч и същевременно само на крачка разстояние. Тя трябваше да стои далеч, да не се подчинява на привличането между противоположностите, но не издържа. Светлината победи Мрака. В мига, в който си го помисли Хайма се опомни. Блъсна силно Балтазар и закопча бързо разкопчаната си рокля.
- Никога няма да ме имаш, Балтазар!- с треперещ глас се изсмя тя.- Аз ще бъда мечта, копнеш, желание, но никога истинска! Никога исктинска!
После изчезна като дим в мрака и остави Балтазар жадуващ и разтърсен до дъното на душата си...
© Антония Todos los derechos reservados