От тези последни думи всичката любов и нежност се изпари като с магична дума, празнотата нямаше да бъде запълнена... ха... не бе възможно нищо, смисълът във всичко това му се губеше. Сълзите го заслепиха, а после и болката дойде, но той я понесе, както бе понесъл всички несгоди на изморения си гръб, може би затова и го болеше толкова много, всичката тази тъга, самота и смърт на душата му го доубиха. Всичко за него беше кратка, но безкрйно болезнена песен... всяка песен има край. Намериха го край моста, беше умрял на място...
***
Самотата го завладя, както нощта се разгръща над света. Погледна и видя само мрака около себе си, но не беше това обикновен мрак, гъст и черен като катран, дълбок и изпълнен с плътна тъга, той стоеше по средата и се пробваше да диша, но въздух нямаше. Страхът го изпълни, но след малко осъзна, той бе обречен на самота и болка до края на малкия си мизерен живот... и тогава го осени мисълта, стисна ножа в дясната ръка и го заби, нежно почти, както стискаше ръката ...