Животът ми на лист хартия
Знаеш ли, драги ми читателю, това не е стихче, което ще те накара да се чувсташ наистина добре, нито е разказ с положителен край. Това е просто една истинска история излязла на бял свят.
Хиляди пъти съм се чудила каде е началото на всичко и защо немога да бъда като вас - хората. Родена съм в едно не толкова голямо градче, но за сметка на това пък е толкова хубаво, и си е моето! Растях, но сякаш незнаех как да се смея, а те - хората, нормалните - се смееха и тичаха, а очите им светеха от щастие, въздухът ухаеше на цветя, чуваха се синигерите, а аз... аз исках само да се науча да се смея, да знам какво е да ти е весело на душата и да догоня живота, който винаги минаваше покрай мен.
Хиляди пъти се питах кога и аз ще седна със семейството си на една маса и ще мога и аз да разкажа колко хубаво сме си прекарали с мама и татко на море. Защо не можех? Защо не ми се случваше? " Такъв е животът " - повтарях си, и знаех, че един ден цялото щастие на света ще бъде в рацет ...