Животът ми на лист хартия
2 мин за четене
Животът ми на лист хартия
Знаеш ли, драги ми читателю, това не е стихче, което ще те накара да се чувсташ наистина добре, нито е разказ с положителен край. Това е просто една истинска история излязла на бял свят.
Хиляди пъти съм се чудила каде е началото на всичко и защо немога да бъда като вас - хората. Родена съм в едно не толкова голямо градче, но за сметка на това пък е толкова хубаво, и си е моето! Растях, но сякаш незнаех как да се смея, а те - хората, нормалните - се смееха и тичаха, а очите им светеха от щастие, въздухът ухаеше на цветя, чуваха се синигерите, а аз... аз исках само да се науча да се смея, да знам какво е да ти е весело на душата и да догоня живота, който винаги минаваше покрай мен.
Хиляди пъти се питах кога и аз ще седна със семейството си на една маса и ще мога и аз да разкажа колко хубаво сме си прекарали с мама и татко на море. Защо не можех? Защо не ми се случваше? " Такъв е животът " - повтарях си, и знаех, че един ден цялото щастие на света ще бъде в рацете ми и моите очи щяха да светят, и аз щях да се смея и душата ми да пее.
Порасвах! Бях истински добра ученичка, бях гордостта на майка си, но това сякаш беше единственото нещо, което умеех добре и се сливах с хората.
Един ден обаче, прибирайки се от училище чух две " деца" ( на 18г ) да си казват " Толкова е странна". Набрах сили и без да падам духом се прибрах с усмивка, защото знаех, че и моят ден ще дойде - щях да бъда като тях!
Сега съм само на 21 и все още чакам моят светъл ден. И се боря и го търся, а животът все минава покрай мен. Сякаш от тунел чувам детски смях, а блясъкът в очите на хората е все там - на лицата им.
До кога? Колко още ще чувам, че съм странна и никой неможе да ме разбере? Колко пъти още ще се будя сутрин ругаейки, че отново виждам, че отново дишам? Как да намеря още сили да чуя поредния коментар за себе си, колко съм силна, колко съм ведра, колко съм била борбена? Нямам сили бе хора! Замислете се! Вижте ме и моля, не ме съжалявайте. И моя ден ще дойде! И аз ще мога да се смея от сърце! Ще мога да мечтая и един ден ще имам дом, семейство и деца.
Знаеш ли, драги ми читателю, това не е стихче, което ще те накара да се чувсташ наистина добре, нито е разказ с положителен край. Това е просто една истинска история излязла на бял свят.
Хиляди пъти съм се чудила каде е началото на всичко и защо немога да бъда като вас - хората. Родена съм в едно не толкова голямо градче, но за сметка на това пък е толкова хубаво, и си е моето! Растях, но сякаш незнаех как да се смея, а те - хората, нормалните - се смееха и тичаха, а очите им светеха от щастие, въздухът ухаеше на цветя, чуваха се синигерите, а аз... аз исках само да се науча да се смея, да знам какво е да ти е весело на душата и да догоня живота, който винаги минаваше покрай мен.
Хиляди пъти се питах кога и аз ще седна със семейството си на една маса и ще мога и аз да разкажа колко хубаво сме си прекарали с мама и татко на море. Защо не можех? Защо не ми се случваше? " Такъв е животът " - повтарях си, и знаех, че един ден цялото щастие на света ще бъде в рацете ми и моите очи щяха да светят, и аз щях да се смея и душата ми да пее.
Порасвах! Бях истински добра ученичка, бях гордостта на майка си, но това сякаш беше единственото нещо, което умеех добре и се сливах с хората.
Един ден обаче, прибирайки се от училище чух две " деца" ( на 18г ) да си казват " Толкова е странна". Набрах сили и без да падам духом се прибрах с усмивка, защото знаех, че и моят ден ще дойде - щях да бъда като тях!
Сега съм само на 21 и все още чакам моят светъл ден. И се боря и го търся, а животът все минава покрай мен. Сякаш от тунел чувам детски смях, а блясъкът в очите на хората е все там - на лицата им.
До кога? Колко още ще чувам, че съм странна и никой неможе да ме разбере? Колко пъти още ще се будя сутрин ругаейки, че отново виждам, че отново дишам? Как да намеря още сили да чуя поредния коментар за себе си, колко съм силна, колко съм ведра, колко съм била борбена? Нямам сили бе хора! Замислете се! Вижте ме и моля, не ме съжалявайте. И моя ден ще дойде! И аз ще мога да се смея от сърце! Ще мога да мечтая и един ден ще имам дом, семейство и деца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Маркова Всички права запазени
