Казвам се Джони. Бях на 7 месеца и 14 дни, когато дойдох тук. Преди това живеех на бул. Арсеналски 2 в гр. София под едно величествено и красиво дърво, което лятото пропускаше до мен по-малко слънчеви лъчи, а зимата през клоните му се промъкваха малко снежинки.Не знам дали имам братя или сестри, не помня майка си, защото ме е изоставила веднага след раждането ми. Нямах и много приятели - братята Балу и Джаро и Сара бяха единствените, с които обичах да се разхождам. Да си призная - Сара я чувствах като нещо повече от приятелка и тайничко вярвах, че и тя има специални чувства към мен - винаги танцуваше нежно с опашка, когато ме види, докато Джаро и Балу само ги лаеше. Тя имаше мека, рижава козина и големи блестящи, кафяви очи. Представях си как един тя ще бъде майката на моите деца. Деца, които аз никога нямаше да изоставя, както моята майка бе направила с мен. Ние четиримата бяхме най-щурата дружина в целия град. Бяхме и най-щастливите! Макар и често да се случваше да заспиваме гладни и ...