Дълго време ми липсваше муза, за да пиша. В главата ми се въртяха прекалено много идеи за криминални романи, разкази на ужасите, романтични сапунки... Но сякаш нищо не си заслужаваше да бъде написано.
Един ден бях решила да търся вдъхновение в местното кафене. С алкохол в ръката и в очакване пиянството да ми донесе нещо хубаво, заслужаващо си похабения лист. Е, нямаше да е особено похабен, ако на него имаше написано стойностно литературно произведение...
– Извинете, госпожо! – извади ме от мислите двадесет и няколко годишното момиче, застанало свито и притеснено пред мен. Носеше дълга и ефирна червена рокля и лицето ѝ бе нацапано с много грим – предположих, че идва от ежегодния бал на общността ни. Черните ѝ коси се спускаха нежно по рамената ѝ, а погледът в сините ѝ очи предвещаваше следващите ѝ думи. – Може ли, моля, да седна при Вас, ако е удобно и не Ви притеснявам?
Говореше тихо, гласът ѝ бе нежен и приятен за слушане. Но бе прекалено учтива – аз не ги харесвах тези.
– Разбира се! ...