Колкото и да ме обичаш, животът ще излиза през нас с всеки дъх. Колкото и да ме обичаш, светът ще пали свещ след всеки наш сърдечен пулс. Колкото и да ме обичаш, толкова по-близо ще сме до раздяла... толкова по-близо ще сме до пръстта между ръцете на нашите деца, улесняващи прехода ни - телесен живот към вечен цикъл. Смъртта е само началото за всичко друго в нас, освен чувствата... те умират тогава и завинаги. Колкото и да ме обичаш... не е достатъчно. За да е вечно. Тогава... как да те обичам?
Как ?
КАК?
Научи ме...