Как аз виждам Коледа...

Коледа е. И точно на Коледа аз реших да не пиша за чудеса. Реших да пиша за действителността. За тази действителност, в която живея аз, в която живееш ти, в която живеем всички ние.
  Всеки ден виждам нещастни хора - по улиците, в магазина, в автобуса, навсякъде... Виждам замислени и мрачни хора, „изживявайки” машинално поредния сив ден.
  Всеки от тях има своя личен Проблем.
  Един се прибира след тежък работен ден на място, където не е желан, но е тясно свързан с халка на пръста и тийнейджър, чийто сложен свят „никога не разбира”.
  Друг трепетно очаква вкъщи любимия човек, за когото не преполага, че отдавна принадлежи другиму и се прибира само за протокола.
  Трети не чака никого. Седи насаме с чашката и досадната новинарка, слушайки за коледни чудеса.
  Четвърти не чака, не слуша никого и няма къде да се прибере. Дори не знае, че е Коледа и твърди, че чудеса не съществуват...
  Няма да крия, че ми се иска тази вечер да говоря за добрина, за святост, но не мога. Въпреки че е Коледа, аз реших да се изправя пред тази моя и наша Действителност. Защото наистина е по-лесно да избягаш. По-лесно е да затвориш очи и да продължиш нанякъде. По-лесно е да тръшнеш вратата и да замълчиш.
  Но мога ли да мълча, когато виждам, че слънцето залязва за пореден път, който може да се окаже последен, но никой не отделя и минута да погледне към горящото от светлина и живот небе? Мога ли да мълча, когато гледам как и следващата Коледа отлита в кратката пауза между търчането по магазините (за да не изпуснем празничните промоции) и подготвянето на трапезата, която изчезва за минути... Не, не мога и не искам. А и не трябва. Не трябва да приемаме коледните празници като време, в което трябва да сме добри и да вярваме в чудеса. Трябва да възприемем Коледа като възможност да се променим завинаги - да започнем да правим добро всеки ден, а не само през декември, да осъзнаем, че имаме много повече отколкото мислим, че е нужно малко, за да се почувстваме щастливи. Трябва силата, желанието за промяна да дойде дълбоко от сърцата ни и да зарази всичко около нас.
  Нека бъдем човечни не само през тези дни, нека оценяваме това, което имаме. Нека даваме повече, отколкото взимаме...
  Нека чудесата не просто да се случват. Нека ние сами ги творим.