Как загубих интерес

    Най-запомнящата  -  случка от последния  ми  брак, бе… жена  ми,  като хукна за далечния Ирак, да  работи  като лекар, да спечели там пари, и на мен тук   -  Шевролета с Мерцедес да замени. Цяла  пролет  тя  работи  в  азиатската страна. Като много тачен доктор, взимаше добра пара, и ми пращаше, издръжка: за храна, за алкохол и случайно  да  не  кръшкам  по  девойки в някой мол.

     Аз, кротувах две недели, не излизах по жени, пусках в моите постели само котето в зори. Но веднъж една комшийка, във един дъждовен ден, в тях ме викна на ракийка  и  на  агнешки шерден. Без  да мисля и минута, да похапна се навих, взех  бутилката  с  вермута и  по  потник позвъних на самотната съседка с тъмно русите коси, без да си направя сметка, колко ще  я  заболи, моята добра съпруга във размирния Ирак, разбере ли, че със друга аз подвивам тука крак  -  и  съвсем безотговорно в старата ни махала аз й слагам безразборно на главата й рога.

     А съседката  ме  срещна  по  копринен пеньоар, със бонбони Троен лешник и шише, Пино Ноар! Седнах с нея на дивана, хапнах си един бонбон, зажаднял  шишето  хванах, и  със  счупен тирбушон без проблеми го отворих, пълна чаша си налях, но неволно  -  върху пода  -  капчица една разлях.

    Мигом, русата съседка клекна  в моите крака! Джинсите ми взе да четка със салфетка във ръка. Бръкна ми и във дюкяна, взе бананчето в ръце! Да го бели се  захвана  -  с  превъзбудено  лице!

    Нямаше какво да правя, милнах русите коси, че съм женен мъж забравих и затворих в миг очи. Освестих се… гол в кревата, със съседката до мен! Дишах тежко през устата: потен, жаден, уморен! Зърнах банята насреща, взех си дрехите в ръка, и във ваната гореща, със сапуна във ръка дълго псувах и проклинах слабоватия си нрав, че съм кръшнал  без причина, че не бях изобщо прав!

    Много дълго аз се мразех  за  нещата в този ден. От съседката се пазех  -  с агнешкия  й шерден. Непрекъснато си мислех и за моята жена, как на мен  -  от югоизток спира пачките с евра! 

      Цяла пролет  се  срамувах от извършения грях, от жена ми се страхувах  да  не  ям  голям пердах, но в един момент размислих  -  пак реших да прекаля  -  със красивата съседка  да си спретнем мусака! Малко ром ми беше нужен да забравя своя свян, след това  с  букет от ружи и  с бутилка Чочо Сан, тропнах храбро на вратата на съседката над нас, да я метна пак в кревата глътнал хапчета за бяс, и с размах да я побъркам, да я смеля на кайма! Пет минути да се търкам в пухкавата й снага!

    Пък, съседката  -  със мене този път бе делова. Бе с костюмче пременена и със вързана коса. Взе  букета  и  вермута без да ми благодари, и ми би набързо шута, с много лоши новини: че ще каже на жена ми, как в хотел зад Пирогов, без да слагам дъждобрани, с нея правил съм любов, и сега е в трети месец, чака първото дете, и че ще роди на есен тя от мен едно момче!

    Зяпнах я като ударен по главата със метла! С този план… така коварен, исках да я умъртвя! Взех на ум да си представям  -  как в чужбина тя звъни, и с жена ми разговаря, че дете ще ми роди! Седем нощи, като болен обикалях вкъщи гол. Спрягах няколко глагола, как си вкарах автогол. Но тъкмо мислех да се гръмна със Калашника в уста  -  разумът ми се вазвърна  -  петък  -  в четри през нощта, и реших… да припозная бъдещето си момче  -  футбол с него да играя, да го водя на море, със любов да го възпитам, да му дам в живота път, и щом рухна… да разчитам на широкия му гръб. 

     Метнах си на раменете анцуга на Адидас и отидох пред звънеца на комшийката над нас, да й кажа, че приемам, тя да ми роди дете, че и нея ще я взема  -  ако с мен се разведе - настоящата съпруга от далечния Багдад, щом узнае, че със друга тук съм правил мармалад. 

      Близо пет минути чуках  на желязната врата, кокалчетата си спуках на едната си ръка, и тамън да се откажа, и да сляза в моя дом, на вратата се  показа някакъв брадясал гном. Зяпна ме… не много умно, и попита: “Кой си ти, че ме будиш неразумно с гаджето ми на зори?” 

       Не можах и да заекна, хлъцнах нещо като “ъ”, но в душата ми олекна и успях да промълвЪ: “Извинете, аз съм сбъркал, търся друг апартамент, май етажа съм объркал във неправилен момент.” Врътнах си петите вдясно, и  направих в миг кръгом, и по стълбището тясно се прибрах във своя дом. Взех бутилката Просеко, гръмнах го и си налях, от вкуса ми стана леко, и усмихнато заспах.

     Чак след седмица се срещнах със съседката над нас. Без вермут и Троен лешник, тя призна пред мен  на глас, че е

леко пресолила глупавата си шега, и съвсем е прекалила с тези, чакани деца! Идваше ми да я плясна по ченето със юмрук, но наместо туй я мляснах с миризма на чесън лук! И  от този  ден  насетне, след получения стрес, към самотните  съседки, аз  загубих  интерес.

Юри Йовев 

април 2025 г