Какво направи, пуста сестрице...
Мислех, че съм силна след онази безсърдечна жестокост от твоя страна, приятелко... Ранена, измъчена, изтерзана от болки, от мъка, от гняв, от тъга, от нестихващата агония, четяща се в погледа ми... от сълзите, от кръвта, от живота... Предаде ме... защо?!? Нима го заслужавах с предаността си, разбирането, с всичкото време, което беше за теб, само за теб, приятелко любима... защо... все още търся отговора в беззвездната нощ и плача... Исках да спра, желаех го, но как след като единствената ми опора беше ти, как след като само ти бършеше сълзите ми... Мислех си, знаех, че държиш на мен, знаех, че не мога да искам от теб нищо, но ти вярвах... Господи, каква глупачка съм била?!?... Правила си го само от съжаление, а защо ми каза чак сега, сега, когато те обикнах повече от всеки друг човек, беше ми като сестра, приятелко... Не искаш да знаеш за мен, разбирам, не искаш да видиш погледа, в който преди грееха две искрени и буйни пламъчета, а сега... черни бездни... готови да те погълнат, приятелко... да те отнесат там, където съм и аз сега, в мрака, удавена в океан от сълзи, мъка и лед... В съня си те викам и ти ме чуваш, и ти го знаеш... ще дойдеш с мен ,защото аз и ти няма да забравим онази призрачна вечер, когато смесихме кръвта си... Сестра... сестра на дявола, хванала ръката на Бог!!! С ангелски поглед и демонска душа... Неземно красива, грешна, безбожна... Предадох се... предадох ти всичко мое, всяко чувство, всяка мисъл, всяка тайна, ВСИЧКО! Вярно, бяхме коренно различни, но едно нещо ни свързваше, нещо възвишено, нещо неразделно... Защо го разруши, приятелко, защо се поддаде на изкушението... Аз знам, ти си родена, за да мразиш, да нараняваш, да убиваш... Да ти искам обяснение - не мога, да искам прошка -защо, да ти се моля - не трябва... Научи ме, сестрице, и аз да бъда като теб... Една безчувствена жена, убила всичко детско в себе си... научила се да дава болка на хората, да отнема души... И макар да не искаш, ние пак сме заедно, приятелко... Преди ни сближаваха смеховете, дните и нощите, прекарани заедно, а сега... макар и далеч, много далеч една от друга, ни свързва болката, користта, лъжата... Дявол да ни вземе, пуста сестрице!!! Обрече се на злото, но и мен повлече със себе си... Две думи, приятелко, две думи изричам пред Бога за последно... Обичам те, сестрице!
Преодоляла омразата, те последвах, приятелко, там, при Дявола, там, при грешните... Там, където царува вечен мрак и децата на смъртта пият кръв от невинните... Дано някога разбереш какво направих за теб, защото аз никога няма да изтрия от паметта си цялото зло, което се стовари след теб, пуста сестрице...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados
