Глава тридесет и втора – за разните мъже и господарките им

И ето – на другия ден вече сме. Познайте къде? Правилно – пак при Ванката. Ама съм само аз, нещо избързал часовникът. Тъкмо викам едно кафе и се стряскам. Самотната дама на съседната масичка се надига, разкрещява, заразмахва ръце. Непознаващ българката човек би казал, че или НЛО е видяла, или Годзилата от завист я напада. Но не – зърнала е позната и я зове на всяка цена да дойде. Лафче, какво друго обединява жените? Ах, да – и омразата към някоя обща приятелка. Та пак съм принуден да слушам женско бръмчене:

- Едно кафе, Кръстинче? Моя го няма, отиде уж по работа нейде. Е, пускам го свободно, вече е дресиран. Дори хърка в унисон с мен.

 А какъв вързан беше... Идва на другия ден след раждането на детето и аз, както винаги, го инструктирам. " В петък ни изписват. Ще дойдеш сутринта с два букета и бутилка шампанско. Единият букет и шампанското за акушерката." А той са звери нагоре към прозореца и пита: " А вторият за кого?"

Но го пооправих. С много труд и постоянство, разбира се. Доволна съм от живота, макар да залитам от безсъние. Защото когато мъжът сутрин се усмихва, значи жена му го е оставила да се наспи добре. Ако пък жената се усмихва – значи мъжът й не я е оставил да се наспи добре.

Макар че има и друго правило - ако не можеш да промениш живота си, смени мъжа. Важното е, че той вече знае основното правило на съвременната любов: жената обича обясненията да са в материален вид, а романтиката да е по-реалистична.

Е, моичкият не е баш цвете за мирисане. Яде - колкото не бива и говори - каквото не трябва.

А на тия години е като стара кола - лапа гориво като ламя, само дрънчи и бръмчи, а стартерът му заяжда. И е станал истинска картинка. Но от Пикасо.

А е бавен, бавен... Иска ми се да го изпреваря, но не ми се пускат юздите му. А  има, много още има да го възпитавам.

Оня ден ми вика: "Подрусай си килограмите върху матрака, та комшиите да помислят, че още се държим!" И се хили!

На другия ден му го върнах. Идва си той за обяд, вика: "Какво сготви?" Пък аз спокойно му обяснявам: "Нямах време, но ти подрънкай с вилицата из чинията, та комшиите да помислят, че лапаш пържоли!"

Така е - трябва да го подготвяш още от първата среща за битието из житейската джунгла. Като ми поиска ръката, аз нежно му обещах да делим грижи и несгоди.  Той се учуди - какви несгоди? "Ще имаш!" - обещах му.

И му ги създавам, защото мъжът трябва да се бори, да не излежава на и до постигнатото. И никаква сигурност. Ако жената обича само един мъж - то той става егоист. И нахален.

Снощи си гледам сериалчето и просълзено казвам: " Ах, как ми се иска да съм такава млада и глупава!" Пък той подмята: "Едното вече го имаш, мила!"

Но затова ще си поприказваме, когато се върне. Като му подведа една дисциплинарна комисия, ще види той! Най-малко го чака отстраняване за три срещи от спалнята...

Изключително интересни коментари - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Откъс.

Една песен, харесала ми и с музиката, и с текста.

И изведнъж открих в нея стих, напълно актуален ЗА НАС!!!

Цитирам куплета, изводите ги оставям за читателите:

Наших бронзовых солдат

Сколько б вы ни рушили,

Мы вернём должок назад.

Не воюйте с русскими.

https://www.youtube.com/watch?v=7BBuQ3sTZYo