Телефонът изпиюка за съобщение. Камен от няколко часа правеше опити да заспи, но мислите в главата не му даваха мира. Нервите му бяха опънати до краен предел и не вярваше, че чашата с марков испански коняк на масата ще го успокои. Нито коняка, нито чистия въздух на терасата му помагаха да вземе решение за по- нататъшните си действия, а все нови и нови въпроси го терзаеха. Погледна към телефона си, но не отвори съобщението. Знаеше от кого е то, макар да наближаваше полунощ, и само въздъхна дълбоко и отпи голяма глътка от парещата течност. Не искаше да разказва на Роза как е минал разговорът с родителите му. Особено за реакцията на баща му изобщо не му се говореше. Още щом Роза му сподели вълнуващата новина, той вече знаеше, че нищо добро няма да се случи когато разкрие, че ще става баща и иска да се ожени за майката. Както и бе очаквал, никакви доводи не повлияха пред родителите му. Важното бе, не че младите се обичаха и трябваше да се мисли за доброто на внучето, а че момичето е циганк ...