13 мин за четене
Първите слънчеви лъчи огряваха малката кухня, носейки обещание за още един топъл ден на човешките ѝ обитатели. Осветяваха старата маса, олющените столове и шкафчетата със скърцащи и счупени врати. Падайки върху наполовина строшеното огледало над мивката правеха слънчеви зайчета по къдравите коси на сънената Ками. Тя не им обръщаше внимание, заета да нервничи и да настоява на своето. Както всяка сутрин и тази не пропусна да прояви характера си.
- Искааам, искам палачинкиии! Моля те, мамо!
- Миличка, днес нямаме нито яйца, нито сладко, нито сирене. Как да ти направя палачинки?- опитваше се да я успокои майка ѝ. – След седмица, когато получа заплата, обещавам да купя всичко необходимо и да си хапнеш палачинки на воля.
- Обещаваш, винаги само обещаваш!- не спираше да хленчи Камелия.
- Ето, хапни си малко препечен хляб с масло и шарена сол, да имаш сили да играеш. И, спри да плачеш, моля те! Не може да имаме всичко, не може и на момента, в който го пожелаем.
- А защо не? Защо приятелите ми ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse