Кешмор говореше на чист български. Бях сащисан и не можех да се начудя къде и как го е научил. Пътуването от неговия свят до нашия не трая повече от половин час. Изключено беше да е знаел езика преди. В реалния си живот през XX век той не е стъпвал в България, нито е бил свързан с нея по някакъв начин. Личеше си и от видеоинструктажа с биографията му. Говореше превъзходно, но още от първите му фрази долових отчетлив еврейски акцент. Това засили подозрителността ми. С такива винаги трябваше да се внимава.
Влязохме в кабинета ми и аз предложих да пийнем по уиски.
- Бива – съгласи се Кешмор. – Пия само скоч, макар да съм ирландец.
Налях скоч в две чаши и понечих да се чукна с него. Той обаче дръпна чашата си назад. Изглеждаше спокоен и самоуверен, като пъстърва, плуваща необезпокоявано във водите на познатото ѝ чисто езеро.
- Адски пек се пече тук при вас – каза той. – Как живеете в такива времена? – после ме погледна косо и попита - След като ти си Кенефът, кой е Папата?
Запънах се като ...