Офисът ми в предизборния щаб надхвърляше всички очаквания. Обстановката би покорила и най-амбициозната златотърсачка. Бойко и Славко може да бяха мрънкачи и кръшкачи, но си личеше, че са елитни роботи. Устроили бяха всичко с вкус и разбиране. Бюрото ми беше от махагон с орехово покритие, такава бе и кръглата маса в средата на помещението. Имаше аерокресла, разтеглива видеостена, лампиони и ефектни украшения върху бюрото и масата. Библиотеката беше грижливо подредена. На стената зад бюрото ми бяха сложили мой портрет със сребърни рамки. Портретът ме представяше с двайсетина години по-млад. Да, някога и аз бях хубав, мамка му!
- Ох, Кенефче, ама си сладур тук – възкликна Папата, без да се притеснява от присъствието на Стоян. – Направо да те лапне човек и да не те изплюе.
Изгледах го с убийствен поглед. Стоян се направи на ни чул, ни видял, ни разбрал. Каква находка само: учен човек, а пък с перфектната дискретност на секретар.
- Аз ще ви оставя да си изгледате видеопрезентацията сами, го ...