Камъчета пъстри
камъчета пъстри
утро. от прозореца нахлу аромат на цъфнали липи. калинка на възглавницата. проследи я с поглед. кацна на системата. капчица.
оглушителен звук. сълза. мислите му се залутаха.
...
събуди го първата дъждовна капка по стъклото. мълния удари близкото дърво. потръпна. стана и запали цигара. морето бучеше. плажът бе пуст. мълния разцепи тъмнината. вряза се във водата. тогава я видя.
дребна фигура на жена облечена в бяло. вървеше без да се оглежда.
...
унесе се. болката бе непоносима. простена. не можеше да помръдне тялото си. нищо не го интересуваше. самолетът изгоря пред очите му.
не си спомни кой го издърпа.
- кой ли ден сме днес?
помъчи да издаде звук. нищо.
загуби съзнание.
...
първата лятна буря. не му се спеше. наметна се и тръгна към морето. забави крачки. тя стоеше на близката скала. неподвижен бял силует. любуваше ѝ се. дъждът бе утихнал.
- смахната... – помисли и реши да се прибере. бе прогизнал.
тогава чу вика. обърна се. жената я нямаше. затича.
в движение се събу, хвърли се в бездната. успя.
тялото ѝ бе безжизнено. слаб пулс.
- глупачка - мърмореше - хайде, не се губи...
тя отвори очи. огромни кестеняви очи. забеляза сълзата. една единствена. чиста. откъсна се и застина. заблестя в тъмнината.
вдигна я на ръце. бе необикновено лека.
в хижата стопли вода. сложи малко уиски и ѝ даде да пие.
после отпи направо от шишето. така се запознаха.
...
млада жена със сини очи се наведе над него. в очите ѝ имаше сълза. фокусира я и се усмихна. дъщеря му.
готов е за път. последна глътка въздух. бездната го привличаше.
полетя за дома. там го чакаха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктор Добрин Димитров Todos los derechos reservados
