Докато в Цариград се събирали войски от всички краища на империята, в същото време разбойниците, чиято численост нарастнала до 3 000 души, празнували своята победа.
- Бъдете нащрек! - предупреждавал Хасан Кръвника. - Не се отдавайте на алкохола!
Никой, обаче, не го послушал. Разбойниците се чувствали сигурно зад дебелите стени и те изнесли старото руйно вино на пашата на двора и започнали да се надпиват. И един ден... изненадата им била като гръм от ясно небе.
Когато на сутринта разбойниците се събудили, полето пред крепостта било побеляло от военни палатки. Когато султанската армия се строила под звуците на тръбите и зурлите, по гърбовете дори и на най-смелите разбойници полазили ледени тръпки. През живота си те не били виждали такова огромно множество, събрано на едно място. Също като от огромен мравуняк!
Една особено богата палатка, на чийто връх се развявало златно знаме с емблемата на падишаха, подсказвала, че главнокомандващ е не кой да е, а самият султан! По изчисления на кърджа ...