Има един разказ на Чудомир – „Павел Иванич – качулката“. Той е хумористичен. Тази качулка е друга.
Разказа ме отнася в далечната 1998 година. Бях на трийсет и една година и бях спечелил зелена карта. Преди да дойда попитах един приятел, който със семейството си вече от три години сърбаше емигрантската попара – зелената карта късмет ли е или проблем. Той каза – зелената карта е болест.
Имаше право. Започва с трескаво попълване на документи, интервюта, търсене на пари, самолетни билети, разговори със семейството, приятелите и познатите. Очите ти блестят, бузите горят, сънят е неспокоен, изпълнен с невероятни картини на Америка, родени от въображението.
С пристигането треската се сменя от болките на неразбиране на езика, търсене на работа и дом в непозната държава и чувство че си загубил почва под краката. Този емигрантски световъртеж е следствие на пълна липса на роднини, познати и приятели, на които можеш да се довериш. Това е социален вакуум. Увисваш в безвъздушното пространство и си д ...