11.
Сънят ми е накъсан и често се събуждам, отваряйки рязко очи. Умората, която се е насъбрала в мен, обаче си казва думата и аз отново ги затварям. До мен Катя изглежда, че спи непробудно. Божо стои на пост, но оттук виждам как главата му клюма, защото и той е изтощен. Пещерата сякаш няма край. След гробището, тунелът е широк, почти прав и равен. Силно ме съмнява да е естествен, но в момента това е най-малката ми грижа. Ходим вече час в пълна тъмнина и въпреки ужаса, нямаме сили да продължим. Сега сме изцяло на милостта на Бог.
Дочувам тихо пращене до ушите ми. В първият момент решавам ,че сънувам, но пращенето се повтаря. Отварям очите си и опипвам шлема на скафандъра си. Ако той се развали шансовете ми да оцелея намаляват драстично.
- Антон Тончев номер 117. Търси Ви Земята. Чувате ли ме доброволецо ?
Гласът излиза с пращене в моят шлем и отеква в главата ми. Рязко подскачам и се заслушвам. Не сънувам. Пращенето от радиостанция в ушите ми се чува ясно.
- И тука ли ме намерихте? – пр ...