1852 година. Годините на светата инквизиция във Франция. Луната сияеше над гората със призрачна светлина. Вятърът нежно полюшваше клоните на дърветата. А гората плачеше!...  На една по-външна поляна се чернееха мрачни постройки. Кладите за вещици. Хората от селото се бяха събрали на поляната.

 - Доведете затворничките! – развика се духовникът, застанал пред кладите.

Четирима стражи разбутаха тълпата и проведоха през нея 2 мрачни фигури, покрити с черни роби и качулки. Стражите ги заведоха горе при отеца и свалиха робите им . Пред очите на всички се появиха два женски силуета. Това бяха сестрите Сакарел и Мервера Серулиан. Високи стройни момичета, с красиви бели лица и черни кадифени коси, падащи до земята. Когато стражите свалиха робите, те останаха голи пред всички. Хората започнаха да ги освиркват и оплюват. Мервера се сгуши в по-голямата си сестра Сакарел, докато тя гледаше всички със студения си поглед, който можеше да излезе само от кристалносините очи на момичето.

- Обвинени сте във вещерство и сте осъдени на изгаряне на клада! – изкрещя духовникът. Ще се разкаете ли пред Бога преди да изпълним присъдата?

В този миг Сакарел се изплю в лицето на отеца. Виковете на стотици хора огласиха гората и приканваше към изпълнение на присъдата.

- Изгорете ги!

След този вик Стражите поведоха момичетата към кладите, където трябваше да изгорят. Вече привързани към кладите, Мервера промълви тихо:

- Истина ли? Наистина ли те виждам за последен път?

По лицата на момичетата започнаха да се стичат кървави сълзи. Сакарел се усмихна през сълзи и прошепна:

- Не, любов. В някой друг живот...

Не успяла да довърши думите си, тялото на Сакарел бе обвито в пламъци. Жаждата за отмъщение сякаш прогори отвътре тялото на Мервера.

 1990 година. Париж, Франция. Навечерието на Хелоуийн. Мервера Серулиан се разхождаше сама по улиците на големия град. Изведнъж в тъмнината тя видя млада скитница. Когато погледна в сините и очи тя видя нещо болезнено познато.

- Любов? - промълви тихо скитницата.

Познато чувство на щастие обзе душите на момичетата. Но докато момичетата върваха изведнъж... чу се ужасяваш писък на спирачки. Отново, след толкова много години, мъртвото тяло на Сакарел стоеше пред очите на Мервера. В този миг Мервера разбра, че те нямат бъдеще нито преди, нито сега, нито когато и да било...