Ключето на времето

Той пъхна пъхна ключа във ключалката, щракна два пъти, изчака няколко секунди. Допря ухото си до вратата. Сякаш искаше да чуе нетърпеливите, бързи стъпки на любовта, която го чакаше у дома. Отвори вратата и влезе в апартамента. Бавно съблече якето си и го сложи на закачалката при другите дрехи, събрали студа от зимния ден. Събу си обувките и ги подреди до дамски чифт и ги побутна така, че да гледат в една посока.
-Здравей!
-Здрасти!
Жена му дори не го погледна. Тя знаеше всеки негов жест. Стана от диванчето и отиде до кухнята. Мъжът се загледа в сериала, който даваха по телевизията. Едни и същи лица, едни и същи случки, любов, раздяла.
-Гладен ли си? - попита го тя - да ти сипвам.
-Да! Няма ли да вечеряме заедно?
-Е, не! Аз докато готвих, хапнах, не ми се яде.
Тя донесе вечерята. Сякаш в чинията беше сложила щипка тъга. Извади няколко филийки хляб и ги постави в панерчето. След като се увери, че с храната всичко е наред, тя седна на стола до него и запали цигара.
- Как мина деня? - попита жената.
Той я погледна в очите. Сякаш потъна в океан от спомени. Там той видя бурните вълни в горещото лято на тяхната любов. Как се гмуркаха, без да се страхуват от акули и подводни течения. Как всички кораби и лодки се радваха на човешката обич. Той не вярваше в приливите и отливите. Беше убеден, че любовта може да е дълбока, колкото самия океан. В очите ѝ, той вече забелязваше водорасли, които се преплитаха в краката му.
- Как мина деня? - повтори въпроса си тя.
Мъжът се сепна. Набоде на вилицата си парче от шницел и каза:
- Добре, както всеки ден. Имахме много работа и така.
Искаше да я попита за това, какво е правила днес, но безразличието в гласа ѝ го спря. Погледна дали е затворил вратата. Струваше му се, че топлината от уютния им дом излиза навън.
Жената почисти масата, занесе съдовете в кухнята и започна да ги мие. Тишината си поделяше апартамента със звуците от реклами по телевизията. След малко започваха новините. Това беше времето, в което мъжът си почиваше. Тя уважаваше този му половин час и не го закачаше за нищо. Дори в новините нямаше нищо ново. Загаси телевизора и отиде в спалнята. Любимата му беше заспала. Погледна очите ѝ. Сякаш всички спомени от горещата любов бяха заключени там.
Заключени с ключето на времето.

Явор Перфанов
05.12.2017
Г.Оряховица