Макар и толкова малка, Румяна поне знаеше телефона на полицията и адреса си. По принцип служителите на реда пренебрегваха обажданията от деца, мислейки, че са шеги. Този път обаче нещата изглеждаха сериозни и скоро двама полицаи бяха пристигнали на мястото.

Румяна им отвори вратата плачеща и почти неспособна да говори. Като видяха състоянието ú, полицаите нахлуха вътре и направиха бърза разходка из апартамента. След малко повече от минута единият полицай я хвана за ръката и я заведе в хола. Двамата седнаха на един фотьойл. В това време другият проведе телефонен разговор. Така бяха повикани криминалисти, а също и психолог, който да говори с Румяна. Докато всички идваха, тя започна да се успокоява. От друга страна, тя бавно осъзнаваше, че повече няма да види родителите си.

Полицаят беше гушнал Румяна, а през това време партньорът му говореше оживено с пристигналата психоложка. По едно време се появи и някакъв съдебен лекар, който каза следното:

- Няма следи от скорошно физическо нараняване. Също така не виждам признаци да са били задушени или удушени. Ще мога да кажа със сигурност чак след като надникна в коремите им, но предполагам, че са били отровени.

Отровени!? Полицаят, който до момента говореше с психоложката и съдебния лекар, сега погледна Румяна. Като единствена оживяла, тя беше и негова основна заподозряна. Отравянето на трима души не беше недостижимо за дете на около десет години. Той каза на криминалистите да опаковат всякаква храна, намираща се в кухнята. Скоро там бяха намерени една недоядена порция чушки и също друга една недокосната супа. Румяна трябваше да дава обяснения.

Двамата полицаи, психоложката и детето насядаха около една маса. Жената започна да говори първа:

- Руми, нали така се казваш!?

Румяна кимна в знак на съгласие.

- Добре ли се чувстваш? – що за въпрос. – Искаш ли да си поговорим сега?

- За какво ще си говорим?

- За майка ти и баща ти. – жената внимателно наблюдаваше реакцията ú.

- Те добре ли са?

- Предполагам да, но трябва да знаеш, че те няма да се върнат! Няма да се върнат!

- Как така? А Ани?

- Нея също няма да видим повече!

- Никога ли? – попита през сълзи Румяна.

- Никога.

Всички я изчакаха да се успокои. Румяна беше разстроена, но не прекалено. Важно беше да я разпитат веднага, защото при малките деца спомените бързо се изпаряват.

- Разкажи ни какво се случи вчера! Моля те!

И тя им разказа всичко. Разказа им за вечерята, за това как не се е чувствала добре през нощта. Спомена по нещо и за отношенията между майка си и баща си.

- Харесваше ли родителите си?

- Ами, да.

- Как се чувстваш, когато си вкъщи?

- Не знам.

Странно, но психоложката записа в бележника си "зле".  

Румяна разказа и за някои инциденти вкъщи напоследък. Опита се да си припомни какво е сънувала. Говори малко и за училище. Там нещата бяха нормални.

След разпита възрастните станаха и започнаха да си говорят в кръг. Психоложката каза следното:

- Семейството е било лошо. Постоянно е имало скандали и най-вече между родителите.

- Това може ли да е мотив за убийство? – попита единият полицай.

- Да. За някои хора дори много силен.

- Значи излиза, че малката е избила цялото си семейство.

- Съвсем не! – нахвърли се другият полицай, който беше успокоявал Румяна. – Всеки от четиримата  е имал мотив да убие поне един от родителите. Детето е оцеляло по щастлива случайност. Тя ни даде важната информация, че този път майка ú също се е включила в спора и ú е казала да яде от супата. Предполагам, че в нея е била отровата. Тъй като майката е била отговорна за яденето, не ú е било трудно да го отрови. Тя е мразела съпруга си. Съобразила е обаче, че децата е нямало да приемат лесно загубата му и че без него са щели да изпаднат в нищета. Както виждате, семейството е сравнително бедно, а на сама майка е щяло да ú бъде трудно да изхранва две деца. Така тя е била убедена в трагичността на живота си, а също и в своята безизходица. Затова е решила да убие всички – включително и себе си.

- Допускам, че е възможно! – каза психоложката.

“Повишение, повишение...” – започна да си тананика наум полицаят.

Безсърдечен и груб край