Когато обичаш някого, а той те е забравил, когато живееш с мъката за любимия, когато живееш с всички спомени... това те съсипва. Но знаеш, че и ти си обичал, и ти си запълвал нечий ръце с пръстите си... и ти си бил жив. Няма по-хубаво от това да обичаш някого, да мислиш само за него, целият ти ден да е изпълнен с него, да живееш заради него и той да те обича толкова силно, колкото и ти го обичаш... а после, когато той си отиде, оставаш с тази всичката истинска обич, и той остава жив в сънищата ти, тези сънища, които на сутринта не искаме да свършват, защото само това ни е останало... останали са ни само спомените за любимия човек, надеждата, заради която седим до сутринта, че той ще ни потърси, че и ние ще оживеем в този свят, свят изпълнен с толкова мъка...