Управителят, собственик, продавач и всичко останало на мини супер-маркет „Двама са малко, трима са много” Мишо Мишков подтръчкваше към работното си място и жизнеутвърждаващо си свирукаше. Лятото настъпваше с пълна сила, в главата му се плискаха вълните на родното Черно море, защото тази година щеше да пропусне Гърция. Ама стига с тия съседи, стига сме помпали тяхната икономика, мислеше си той и правеше сметка, че за родното море ще ми трябват и повече пари! Да се разпищоли, да покаже стандарт!
Като наближи обекта, който му осигуряваше приходите, видя до входа две фигури и опитното му око веднага разпозна проверяващи органи. Зачестиха, мътните да ги вземат, дано, ама и те на море искат да отидат, пари им трябваха…
- Добър ден!- с учтив поклон ги поздрави той, в очакване на канонада от изисквания. Само че той беше подготвен за всичко до толкова, че дори и вие ще останете учуден от неподозираните висоти на осведоменост, до които беше стигнал Мишков.
- Добър ден! - В дует отвърнаха ония. – Я да видим какви мерки сте взели против заразата! Мислите ли за клиентите си?
- Че аз за друго не мисля, - рече Мишев и ги стопира на вратата: - Аз нося противогаз, защото маските не са сигурни. –После погледна имената на баджовете им и ги поздрави отново с отрепетиран поклон: - Та добре сте ми дошли, господа Пешев и Чучков!
- И не сте ваксиниран? – ехидно и в хор запитаха проверяващите.
- Кой не е ваксиниран? Аз ли??? Напротив, сложих си от всички предлагани ваксини! И да ви кажа, много съм доволен! Бях плешив, я вижте сега какъв перчем вея! И по гърба ми поникнаха косми! Вечер жената ме чеше вместо котка и много ме кефи! После ме сресва, парфюмира и се заравя в козината ми, все едно е при мечка! Голям гот било! За лятото смятам да се епилирам, но щом застуди, отново ще си я пусна! Лъв станах! Бяла мечка!
Онези запристъпяха смутено, но се сетиха за лятото и за пропуските на тези обекти и отвориха тефтера:
- Я да видим дезинфекцията как е? Нещо не виждаме препарати!
- Кой, аз да нямам препарати? Напротив! При мен се извършва цялостна дезинфекция! Напълнил съм пръскачката за лозето и обработвам всеки клиент! Сваляйте дрехите и останете по гащи да ви напръскам!
- Ама как така… Хората съгласни ли са?
- Че как! Имам клиенти от цял град! Особено мъже! Вместо да се къпят, идват тук на дезинфекция и си спестяват от вода и ток. Освен това идват да гледат жени по бельо. Ама и на тях им харесва! Дори любов се зароди по тази дезинфекция. А вие ми отказвате! Вече имам две сватби, три развода и пет любовни връзки. Но щом ми отказвате…
Мишков извади телефона и набра един номер:
- Ало, обаждам се по повод едни несъзнателни граждани, пиши Пешев и Чучков, които нарушават главната наредба за дезинфекция и отказват да ги обработя цялостно. Да… да… да! Хубаво, глобете ги! Уф, че сте бързи, веднага я написахте!
- Ти пък! – докачиха се инспекторите! – Веднага сигнализираш!
- Наредбите трябва да се спазват! Затова ги пишат! А вие като проверяващи трябва да сте изрядни! – скастри ги Мишков и с критическо око разгледа Пешев.
- Не искам да ви обиждам, но според Наредба 5, т. д. сте в нарушение на килограмите. Като ви гледам ръста, поне 40 кила отгоре! А дебелите са предразположени към болести! Аз съм в идеалната норма. Въобще, аз съм идеално постижение на антивирусен човек. Я да сигнализирам! – и отново грабна телефона:
- Ало, пак съм аз, да бе, Мишков! Този Пешев е много дебел и нарушава т.д от Наредба 5. Вирусите се лепят по дебелите, не е здравословно. Пишете го в нарушителите. А, като гледам, колегата му Чучков също нарушава Наредба 5, но т. с. Кльощав до немай къде! Като призрак! Не знам как се движи! Ще трябва да качи поне 40 кила! Иначе вирусите ще го нападнат и става преносител. Така и така съм на линия, да докладвам, че тия двамата нарушават и Наредба 8. Пешев, да ме извинява, ама е бая грозен! Пишете го за пластичен хирург! Да го разкраси …- после затули с ръка телефона и се обърна към слисания Пешев:
- Ще ме прощаваш, ама я си виж сурата! Бая си грозничък, а вирусите искат да унищожават грозното! Ще си замълча за ушите ти, като на слон са и с тази огромна площ лепят повече вируси. Ще ти дам тиксо да ги залепиш към скалпа.
Чучков мигаше на парцали…
- Ало, записахте ли Пешев! Запишете и Чучков! Слаб, ама красавец! Па как няма един кусур тоя човек, не знам! Пишете му пластичен хирург поне на носа една гърбица да сложи! Че то вирусите каквито са опасни, гледат всичко красиво да бастисат! Значи, единия да погрознее, другия да се разхубави и да станат средна хубост! Като останалите!
Инспекторите бяха ако ударени с гръм или нещо от сорта. Уж знаеха наредбите, но за тази не бяха и подозирали.
- Ама вие май се учудихте? Не следите новостите, а аз съм в крак с времето, – рече той и помоли Чучков, който беше и по-висок: - Моля, я ме почеши по козината, че ме засърбя. Не се бой, минах през дезинфекция. И ще си затрая за това, че имаш голям крак! То не е крак, а плавници! Поне три номера над норматива, който е определен в наредба 9 т.к. Най-много №43 за обувки. Аз съм №42 и за такива случаи като моя се допуска носене на трандафор № 43, да не ми личи, че съм извън нормата.
- Това пък защо?
- Да ви кажа, и аз не знам, но предполагам, че заради миризмата на краката. Нали ни смърдят, та над №43 може да има значение за вирусите. Баджанака носи №46 и ходи на пластичен хирург да му намалят малко от големия пръст. Е, сега ходи като паток, ама ще свикне, пък това с походката не е уточнено в никаква наредба! Пешев, ти с тия малки стъпала, що не си купиш като мен трандафори! При мен има с много остър връх, ще ти е удобно! Дебел и грозен си, па и малък крак! Но си симпатяга! 150 лева за чифт! Черен лак! Последен писък на модата!
- Много скъпи! – оцъкли се Пешев.
- Е, да не искаш да сигнализирам в Щаба? – и посегна към телефона.
- Не! Ще ги купя!
- Ще ги купиш,я! И перука ще си купиш! Май не си чел Наредбата за цвят и дължина на косата? Но за каква коса да говорим при теб, като си плешив! Лъщиш! Не знаеш ли, че светлината се отразява на лъскавата ти глава и с това се увеличава температурата на въздуха! И ето ти глобално затопляне! Всеки човек трябва да има коса, по възможност светла, може и бяла и да се около 3 сантиметра. Ето ти една перука за 200 лева и си ажур! А ти - обърна се Мишков към другия, - върви да се подстрижеш! Още малко плитки ще сплетеш! Тая коса трябва да се мие, бе! Вода хабиш! Я ела да те кръцна, да не губиш време по фризьори. Дай 20 лева и си готов! –
Докато онзи се усети, Мишков събра косата му като ръкойка и от раз я острига. Получи се добра работа!
- Айде, бегайте и ме споменувайте, че ви отървах от неприятности – изпроводи ги Мишков и се зачете в новите издания за Наредби, указващи на населението как точно да се облича и съблича, какво да яде и пие, как да се смее и плаче, как да пишка и ака, как да диша и не диша, как да говори и мълчи…или най-добре да мълчи. Наредбите са затова, да ни направят живота по-подреден, рече си Мишков и мисълта му секна до там. Наредба № 30 109 казваше, че мисленето не бива да продължава повече от двадесет секунди. След това следваха два часа почивка, за да си почине мозъка…
Инспекторите са затърчаха през глава, както се казва, но дочуха бдителния глас на Мишков:
- Какво сте се разтърчали? Нарушавате Наредбата за скорост на бягането! Изразходвате кислорода… - и грабна телефона.
И какво стана? Онези двамата се готвеха за море и вместо да тръснат някоя глоба за джоба, се молеха да не ги застигне някоя от наредбите…
© Латинка Минкова Todos los derechos reservados