В Коледната нощ

           Жана гледаше през прозореца унесено. През този прозорец  тя видя от леглото си - три сезона, първо зелената пролет, как се разлисти дървото опиращо клони зад стъклата,  разпукалите се белите цветчета от пъпките, птиците в короната му. После видя лятото, пеещите щурчета, греещото слънце. Премина лятото в есен. Листата на дървото се позлатиха. Шумоляха от вятъра и падаха  на земята. Дървото оголя. Сиви клони се издигаха към прозореца, но не за дълго. Дойде и третия сезон - зимата. Навън се стелеха бели, красиви и леки снежинки. Те се въртяха от свирещият вятър, танцуваха  и  падаха грациозни  като балерини. Слънчев лъч си проправяше  неуверено място през  снежната завеса, но все пак успя да я пробие и снежинките  засияха още повече в своята  искряща белота.

            Жана  изкара три сезона в леглото. В тази болница. Като затворник. Но нито веднъж не се оплака. Не и даваха да става, но тя изтърпя всичко. Сега се беше опряла на двете възглавници  и погледна огромния си корем. Оставаше още един месец до раждането. Господи, дано всичко да е наред, след прекараните  осем месеца на легло! – шепнеше младата жена и стискаше малката дървена иконка в ръце. След седем години най-накрая щастието им се усмихна и чакаха така жадуваното   дете. Бяха изминали тежки години за нея и Светлин, няколко помятания, неуспешни ин витро, но те не се отказаха  от мечтата си. Упорстваха, докато чудото стана. Гледаше  снежинките и си мислеше колко е красив света, как ще се роди малкият им принц, как ще го люлее в ръце, как ще го обичат със Светльо, колко ще е горд младият баща със сина си. Днес беше Коледа. Жана чакаше да пристигне мъжът и, за да се прегърнат щастливи  и да получи подаръка си…

       Всичко беше добре докато не получи  изведнъж една режеща болка ниско долу. Жана примря. Сви се и опита да не мърда, а да диша дълбоко, както  са и  казвали. След малко отново  болката я сряза. Жана натисна звънеца и сестрата дойде. Взеха я в родилната зала, макар че беше още рано. Много рано. Имаше още един месец. Стискаше иконката в ръцете си. През главата и преминаха бушуващи мисли...Боже, рано е, ще го изгубя...

         Светлин седеше на колене  в параклиса на болницата. Гледаше към иконостаса  унесен. Жана вече цял ден се мяташе, но детето не излизаше. Имаше проблеми и усложнения.  Лекарите не даваха голяма надежда…Или жената …или детето… или жената...или детето...само един изход има…Устните му  редяха молитва след молитва...Сълзи опариха очите му.

           Господи, помогни им! Господи опази ги! Богородице, дай ни ръка! Ти си свята майка и знаеш…опази жена ми и рожбата ни… и ти Майчице днес си родила Божия син…Опази и моя син…нероденият ми син...  

    Очите му гледаха пламъкът на свещта като хипнотизиран. Мислите му препускаха беснеещи из главата, не можеше да разбере какво ще стане, как ще се развият нещата, какво да стори… Беше взел решението, което искаха лекарите…трудно решение кой да спасят… Светлин избра Жана…а детето …детето не знаеше как ще го прежали… дали ще може да си прости сам за детето…

        Погледна часовника си. Беше полунощ. Настъпи  Коледната нощ…Той се сви още повече в себе си, унил, безнадежден и уплашен. Вече ридаеше без глас...съсипан  и смачкан.

   Вратата на параклиса се отвори с гръм и трясък. Влетя като фъртуна акушерката Валя.

                - Ей, татко идвай в стаята… Синът ти се роди… жив и здрав…

               - А ааааа , ъъъ  …Жана  -  заекна Светлин.

              Не знаеше какво да си мисли…Щом са извадили детето, значи Жана… Жана….не може дори да го изрече…не можеше да го проумее…Жана  е  …. Пребледня като платно. Разтрепера се… Жана...е...

               -  И  Жана е добре… и сина ти…

           Стоеше онемял и вцепенен. Искаше да каже нещо, но и звук не излизаше от устата му... Не можеше да проумее...чудо...чудо се беше случило...Живи...и двамата са живи...Акушерката се приближи до него  и го разтърси. Той все още беше замаян. Сънува ли? Вярно ли е?     Още една сълза се стече от  окото му…Погледна към иконостаса и прошепна:

                   Благодаря Майко Богородице!  Благодаря за  спасението…за чудото…На Коледа стават чудеса…

                  Вече се окопити. Развълнуван  от новината, очите  му блеснаха. Душата му се отпусна  от възела   дето го стягаше. Светлин побърза да иде  до най-скъпите до сърцето му хора.

            Да прегърне Жана и сина си...

     Трябваше да се запознае  със сина си  Христо.....с  малкия си  син...да хване малката му ръчичка...

      Навън снежинките лудуваха  в  своя танц...все така нежни  и чисти в святата нощ на Коледа.