Коледни чудеса
Коледни чудеса...
Наближава Коледа. Празникът, в който казват, че стават чудеса. Е, в това вярвам и се надявам да ми се случат...Защото и самия човек е чудо на природата.Та нали за всичките му действия си има някакъв чарк, който извършва необходимото, за да живее той! С други думи той е машина, сложна и ...жива. С един колега непрекъснато спорихме по тоя въпрос- той беше атеист и не вярваше, че Бог го е сътворил, както твърдях аз.За него трудът беше работил дълги години , за да усъвършенства нещо друго, та после да стане днешното чудо. Колегата отдавна вече е при този Бог, когото той отричаше, та не мога да споря вече с него, затова си правя собствен диалог. Питам се и си отговарям сама…
Като във всяка машина, и в моето тяло, като течаха процесите и току някой чарк се развали. И, като няма магазин за същите резервни части, се налагаше да се подмени с някакъв фалшив, но да действа почти като оригинала…
Първо взех да подменям зъбите. Един умен зъболекар беше ме посъветвал навреме- и парченце да остане от някой зъб- не го вади! Обличаш го в “дрешка”, да го пази. Сега почти имам прекрасни зъби, но 70% са “облечени”
- Е, това чудо ли е?- пита едното ми “Аз”.
- Разбира се, на моята възраст почти 90% са с чеенета, отговаря другото ми “Аз”
Продължавам с чудесата.
Махнаха ми апендикса, но той не вършеше работа, даже беше вреден, та не го подмених…
Започнаха да ми стърцат ставите, трябваше да ги сменя! Това си беше чудо на чудесата, защото хем ходя вече, хем не ме болят новите, които са от някакъв метал! Само се чудя, дали пък те не увеличиха теглото на кантара ми?!…
.Ама всички ли стави смени, те са толкова много в тялото?!- пак пита едната.
-Не, разбира се, само тазобедрените! Знаеш ли колко пари струват тия “ремонти?! Другите ще търпят, дори Коледните чудеса да ми ги “подарят”, защото и при двете пълни упойки си бях направила завещанията, като мислех, че няма да се събудя...Ама като гледам, гръбнака е най- желаещ, но ще прощава, това е рискова операция, а на мен като че ли ми се живее още!...Когато се заселихме на шестия етаж, в асансьора имаше огледало. Като всяка жена, не пропусках да се оглеждам. Виждах се до талията. И все се усмихвах, като че ше се фотографирам!С течение на годините, все някаква частичка преставаше да се вижда... Вече взех да се повдигам на пръсти, за да видя цялата си глава, докато...и това не помагаше! Явно съм се смалила доста от врата до талиятаТова вече е непоправимо, дори по Коледа!
Все пак цял живот съм била като за парад- висока, стройна, слаба, по- скоро закръглена като рибка, та съм се наситила! Бедата дойде от гледката пред едното ми око , казват му катаракта, но “народното име” си е перде! Махнах го, макар, че на прозорците също имам пердета, но тънки само и си гледам спокойно навън, ама и прозорците отсреща сигурно също го правят! Сега вече виждам света, сякаш осветен от полюлеите на Партийния Дом!/Навремето за нещо много ярко все това сравнение правехме/ Препоръчвам на всички “потърпевши” да направят тая операция, никак не е страшна!
Започнах да се ослушвам за нови болежки, нещо за смяна, че ако пропусна Коледата, трябва да търпя до другата...Изведнъж ми хрумна! Ще си пожелая да ми се премахнат няколко десетки килограми и пак да стана фиданка...Е, не чак като Лили Иванова, че може да погрознея, да не ми отива тая “кройка”! И вече не с нож, не с упойка! Ако може с някакви заклинания на старинен, неразбран език, защото ако поискам балсам, - не обичам да си цвакам/ мажа/ дори ръцете, още повече тялото и лицето! Като ще е чудо и да е за една нощ! Втората ми “Аз” се обади:
- Същата фантазьорка си от дете. Такива фантасмагории разказваше на децата в махалата, че майките им идваха у дома да те измолят от родителите ни. Да приспиш някое дете, което не може да заспи без приказка или да нахраниш друго злоядо, пак с приказка...Така се беше прославила с приказките си за феи, принцеси, зли вещици, но най- се обичаха за чудесата. Караше ги да си намислят желания, но беше готова с отговорите, защо не се сбъдват! Ами или не са яли, или били непослушни...Пак се обажда това , сякаш чуждо “Аз”:
-А, защо ти е нова фигура, на тая възраст не вярвам да очакваш ухажори, женихи!…
-А, не, но като имах глупостта да си напиша годините в сайта точно и нали виждаш, когато публикувам нещо , почти никакъв мъж не ме коментира! Я да бях с фалшиви години или с оная младежка снимка, която бях сложила за известен период…Та поне осанката да оправя, ако годините не мога. Пък като се обадя в поликлиниката да си запазя номер, първо ме питат за годините...А после като ме видят, никой не ми ги дава!...Кел файда!!
По-добре да поискам не лично, а нещо общонародно! Би могло да се сбъдне и ше е баш чудо! Например да изчезне “Топлофикация”, да и отнемат всичките права да ни умори бавно. Бих предложила и как? От Министъра, до портиера да получават поне една година, толкова колкото е минималната пенсия!
-Малко искаш, те до сега толкова са напечелили, че пак могат години да си живеят, и няма да стигнат до “вкуса” на кофите за боклук! И не са единствените, които ни дерат кожата…
-До сега не съм се сетила, да се вмъкна в Европейския парламент, пък така да разкажа...И няма да си променя мнението като тия, дето сега са там и си мълчат, а сигурно са се заканвали преди да тръгнат! Лошото е, че “шефовете” няма да дойдат да видят, ами ще ни наложат глоба! Нали за всичко така правят и кой губи? На мен подобните! По- добре да си мълча…
И, като мислих и премислях какво чудо да си пожелая, изведнъж ми хрумна! Да се преродя, но някак от средата на годините, които съм преминала! И бях преодоляла почти всички житейски трудности! Тук там да се коригира с нещо по- романтично, че тогава не оставаше време за нея1
-О, не може! Трябва от началото да стане, от бебе, та до днес! Би ли го пожелала това?
Не, не, не! Сега съм като узрял плод, всички така го предпочитат, а не като започва да гние или е кисел или горчив като в началото! Май по добре ще е да се радвам на това, което съм, че “както е за сите българи, така и за гол Хасан”!!/ поговорка/. Еднакъв отговор като почти от всички сънародници!
Е, такива мисли ме нападат и то не на сън, а рано сутрин, времето на “свиждане” с музата ми. И бяхме еднаквомислещи и музата и двете “Аз”, докато една сутрин….
Не беше се разсъмнало още, защото беше рано. Украсата за Коледа бях направила вече и внасяше някаква тайнственост...Виждах заснежената гора и звездите светеха ярко, зарад тъмно синьото небе...Тук- там светеха в жълто прозорците на ранобудниците в далечината..
Изведнъж някаква светлина се насочи към моя прозорец! Не идваше от сградите, а някъде от небето и се устреми към украсата на прозореца ми- перде от светещи лампички. Отличаваше се от тях, защото се уголемяваше и мигаше. В един момент другите лампички угаснаха, остана само тя, която придоби не само форма на чиния, но и сякаш “влезе” вътре и все пулсираше в червено...Завих и главата със юрганчето и усетих, че и сърцето ми пулсираше! Извънземни!
Беше ясно.Мисълта ми препускаше. Когато, преди години, се заговори за тях от “очевидци и потърпевши”все се говореше, че имало и добри и лоши. Добрите правели операции където има нужда, помагали и “говорели”нашия език, но с мисли, не на глас, а лошите- изнасилвали, после захвърляли жертвата и по- после се раждали толкова много аутисти, даунисти и разни други различни от нас екземпляри!...Какви ли ще са моите гости?! Реших да проверя кротко като поздравих със “Здравейте, аз съм Иржи и съм добронамерена към вас! Мълчание. Ще позная дали сте от добрите, ако сбъднете последното ми желание.”..И...имах чувството, че става нещо в мен, но смеех ли да открия глава и да видя какво? “Ако ще останете повече, какво да ви почерпя?” Ни звук, ни привет, само някакво пърхане като от крила на голяма птица, както и “усетих”, че светлината им мига...Когато се престраших и махнах юрганчето, в стаята беше тъмно, само една мъничка червена светлинка мигаше някъде на масата...Станах смело да проверя и...не може да бъде! Светлинката идваше от смартфона ми и показваше, че някой ми е пратил нещо! Отворих го и...пот ме изби! Имаше съобщение, което пишеше “Сбогом, Иржи, надяваме, че си доволна от посещението ни и подаръкът, който заслужаваш!Вярвай в чудеса, за да бъдеш щастлива!” Отидох до огледалото. Бях оная, от снимката, която всички харесваха, а някои се съмняваха дали съм аз! Но обстановката...беше от времето на снимката. Нямах собствен дом, бях при бившите си роднини, с нафтовата печка, и много подробности, описани в разказите ми...Ужасена подскочих и...се събудих! В моето си легло, моя дом, сегашната възраст и уюта около мен! Слава Богу! Има ли по- хубаво от това, да си минал през всичи етапи и да си вече узрял плод, когото всички обичат и ценят качествата му?! И съм щастлива, че беше само сън, а писмото? И то беше плод на въображението ми…
07.12.2022
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Личи си поета, когато трябва да хвали някого, го прави по такъв образен начин, че хем ти пълни душата, хем повярваш, ако до тогава не си! С тая шарена сол бе толкова сполучливо, че и злояд да ти, ще проядеш! Човек наистина не знае как да отговаря, когато така го хвалят, освен да благодари! Ама то ако ние не се похвалим едни други, вън от сайта не всички хора ни забелязват и ценят! Хубава седмица ти желая, Мария!
-
Човек живее по- лесно, когато вярва в нещо!И това, че Коледа е преди Нова година сякаш е за мен само, защото обичам личните дати.Например, ако искам да поотслабна, няма да започна диета "от утре", а или от понеделник, или от първо число, така че ако искам нещо и вярвам, да се случи през Новата година, го "заявявам" на Бъдни вечер, нали е знатен празник!...А за писането, Краси, не мисля да се отказвам, виж за публикуване...може би, особено когато ме прихванат "братята", че не съм посещавана достатъчно понякога. Но това е негатива на Водолея и ми минава бързо...Благодаря ти, че ме подкрепяш!
-
Не знам доколко си вярваш, но ако вярата ти не е достатъчна, ще ти дам моята, за да усетиш как те възприемат тези, които те четат и колко ни радваш, Иржи! Чувството ти за хумор е уникално - никога не прекаляваш с него, но го пускаш като ароматна шарена солчица върху филийката на нашите сетива и от всеки ред усещаме приятния гъдел! Когато "замесваш" питката на новия си разказ, знаеш, че брашното трябва да се пресее, думите да докосват леко и финно, за да се получи гладко, гъвкаво тесто. Майстор хлебар си, да знаеш!💖
-
Иржи, тогава най-вероятно знаеш и отговора на въпроса "защо празнуваме Коледа баш преди новата година- случайно ли е или е търсен някакъв специален ефект.."
как да влезеш без чудо в новата година Харесва ми, че не си се отказала от писането, въпреки всички приключения, които те спохождат. "Ще позная дали сте от добрите, ако сбъднете последното ми желание.” Знам вече как да ги разпознавам , благодаря ти! -
Ти също, Силве, ти също! Този разказ по замисъл беше да е из дебрите на сайта, знаеш как обичам да си правя такъв гъдел, но още нямам много впечатление от новите хора... Ако съм във форма...ще бъде по- късно...Благодаря ти, че не ме забравяш.
-
Съпреживях, Иржи. И с усмивка, и с тъга, и с настъпващото чудо, и с усещането за точното време и място. Благодаря ти. Невероятна си!
-
А мога ли да се обръщам към теб, Жени , да ми кажеш някоя от топлите си думи, когато ме нападнат негативни настроения /те са извънредно рядко!!/ , за да ги разкарам?!Много ме ласкаеш, да знаеш! Благодаря за включване в коментарите.
Така ме разсмя, Тоти! Затова страдам ако нямам много коментари, защото аз с тях се забавлявам! Но да знаеш, няма що да се мъчиш цяла нощ, те идват призори!...А не е зле да я публикуваш тая глава, да преценим дали е за смяна...
Ха-ха-ха!
Благодаря и на теб за включването! -
Ти си помечтай, Тони, пък нищо не се знае...Аз поне ще ти пожелая да се сбъдне всичко, което си намислиш, защото вярвам, че след дъжд идва слънце, след зима идва пролет и т.н...И никога не се отчайвай! Благодаря, че ме последва и прочете!
Че си добър човек, Пепи, добър си! Ами ако в това време добрите НЛО са били на море, после в нашия квартал, а ето по Коледа сигурно ще са във вашия...Така че не затваряй прозореца, да не ги пропуснеш...
И аз се радвам на усмивките ти, Вили, макар, че се въздържам с пълни шепи да ги раздавам, да не пресолявам манджата!...А чувството ми...си го имам по рождение и то ме преследва...
Не зная дали те връщам назад, Наде, но съвсем скоро слушах за изкусвен интелект, как някакъв гений по тоя въпрос предрича такива неща за 2033 год,.. Ще потърся предаването, и тогава пак ще коментирам.Наистина не е за вярване
А моята творба си е...художествена измислица! За забавление. -
Супер си! С тези извънземни направо ме дрогира.
Довечера си лягам в 9.00, завивам се през глава
и ще ги чакам. Дано да ми подменят главата,
че моята все едни ги мъти,.
Благодаря за удоволствието!
Поздрави! Успех! -
Ти самата си едно чудо, Иржи... За мен е привилегия, че мога да те чета ♥️
-
Да се връщам назад във времето? За нищо на света! Ще бъде жалко за уроците, за учителите, за натрупания опит. Та и аз като онзи от анкета с въпрос: Има ли извънземни?
— "Твърдо не, твърдо не! Няма извънземни. Виждал съм, но няма..."
Замисли ме творбата ти, Иржи. -
Много ми хареса, Иржи и се посмях. Да знаеш от метала показва повече кантара. А за огледалото ме разби. Само не си подменяй чувството за хумор Поздравявам те!
-
Иржи (Ирина Филипова) - на лошите правели лоши неща, на добрите - само хубави и добри. И понеже се имам за добър човек, цяло лято спах на отворен прозорец да ми се случи нещо хубаво, но - не! Вече не вярвам в извънземни! 😄
-
Много желания искам по чудо да ми се сбъднат. И понеже не вярвам в Дядо Коледа, дано някой кораб с извънземни кацне и в моя сън, та и аз да малко да се порадвам!
-
Обикновено чакам да се съберат повече коментари и тогава отговарям, но сега се страхувам да не се разбере погрешно коментара на Редактор Мая. Имах проблем с лаптопа и когато копирах разказа, той не се отпечата и помислих, че бутона не е реагирал, повторно го копирах и без Редактор го публикувах.Обаче първия път е отишъл при Мая и затова тя го отхвърля... Тази дума ме разтревожи, затова обясних горното.
Благодаря, Пепи, и аз ги четях донякъде. и им вярвах...И сега не мога да си представа ако така на прозореца ми се покаже някоя чиния, как ще реагирам?! Защото съм страхлива, но тук съм се поизфукала, ха- ха- ха!
Благодаря, Скити, фантасмагории, които не оставих да "отлежат" по- дълго, можеше и да не ги пусна...Много си мила. -
Иржи, толкова си сладкодумна... Не знам дали по Коледа стават чудеса, но ти си едно истинско чудо! Прочетох с голямо удоволствие и интерес!
Бъди момиче! 💖 -
Когато излязоха на пазара, вестниците "Психо" и "Феномен" го завладяха. Чак ти повярвах! Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
