Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!

17

         - Брееей! То пък, да не вземе човек да ви остави да свършите някаква работа самички... Все гледате да си слагате ламаринка на дупетата... Че какъв ти е проблема, че ме няма? Нали си ми заместник – разписвай ти сертификатите... Добре де, Лачева нали е там! Ще ти ги напише, като си скаран с компютрите. Хвърли и първичните записи и ще ти ги набере за половин час... Какво толкоз? После удряш печата и си слагаш парафа. Ти Юри не го закачай! Какво като не ти отговаря? Аз го освободих да не идва днес на работа, че ми трябва за друго... Хубаво де! Какво се паникьосваш? Нали и ти имаш ултразвук трето ниво! Иди ти в теца! Облечи си работните дрешки, че да ги видя и тях намацани с контактна течност поне веднъж! Ами репликите... Какво репликите? В никакъв случай! Ти да не си се отървал от акъл? Кога професорите от БАН са вършили реално работа? На тях им дай само да размахват палки по международни симпозиуми и конферанции на морето в конферентните зали на ол инклузив хотелите... Не и не! Не! Ще се обадиш на Босев от Welding Test LTD, там имат едно младо момче, което ще ти направи репликите за няколко часа, обучено и таферно, и на 30 метра ще се качи, ако трябва. Разбра ли? Да. Да... И цените им са два пъти и половина по-ниски от професорските... Хайде действай и да знаеш, че аз и Юри изчезваме за две седмици... Какво, пари? Дал съм ти ключа от чената каса, вземай като ти потрябват за такива разходи... Като се върна ще ми се отчетеш. Ами ако не стигнат, бръкни се от твоите -  ще се оправм, като дойда. Добре де, за легални разходи, нали съм оставил пари при касиерката... Около 10 000... Даааа. Искаш и служебен аванс, разписваш се на оредера и накрая на месеца правиш авансов отчет със съответните фактури... Господиии! И ти си ми един съдружник! Я се вземай в ръце и се научи да ръководиш! Да. В България ще съм, телефона ми ще е постоянно включен. Стига си хленчил, ами действай – изпъшках тежко аз и прекъсвайки разговора, захвърлих мобилния си ядосано на плюшения диван до масата.

         Значи и Юри не е могъл да се пребори с гравитацията на спалнята, усилена от снощния алкохолен маратон – помислих си аз, станах от стола и събличайки халата си, започнах да се обличам за излизане. Като станах готов, потърсих ключовете си за джипа на обичайното място и едва тогава се сетих, че го оставих със спукана гума в базата.

         Отдавна не се бях возил на такси, но имах някакъв номер на таксиметрова фирма в мобилния си. Набрах номера и поръчах на дежурната диспечерка такси, като уточних примерния маршрут от зона Б 5 за Дружба 2. След 15 минути, таксиметровия шофьор вече ми разказваше интересната си автобиография в задръстването, докато се движехме по булевард България към Евлоги Георгиев, гонейки Орлов Мост за да хванем по Цариградско шосе.

         - Та, значи – продължи да разказва току що започнатия виц бакшиша, решил, че автобиографията му, не ми е много интересна, когато минавахме покрай стадион „Васил Левски” – внучето, като видяло саламите наредени по витрините викнало:

- „Дядо! Дядо! Виж какви салами!”

- „Ееех, внуче – отговорил стареца – на времето, какви салами имаше!”

-  „Ами дядо! Виж тия семки!!”

- „Ееех, внуче – пак въздъхнал дядото – на времето, какви семки имаше!”

-„Дядо! Я виж, дядо! Един педераст...”

-„Ех унуко! Унуко! Че то това, педераст ли е? Какви педераси имаше на времето?”

         Засмях се любезно на финала на вица и докато да кажа на таксиметровия да позамълчи, че не ми е до вицове, той смени тактиката, като реши да ме забавлява с гатанки:

         - А, знаете ли, защо магарето вика „иииии-ааааа”?

         - Не – отговорих аз, вече от немай къде.

         - Ами, Господ като раздавал на животните таланти, на птиците дал крила, на хищниците нокти и зъби, на влечугите отрова, на тревопасните рога, бързина и прочие... А магарето закъсняло и нему се паднали чифт дълги уши и огромния инструмент, защото само това останало в торбата на дядо Боже. Натъжило се магарето и понеже било жадно, отишло на водопой. Навело се над реката да пие, но се стреснало от отражението си, окичено с големите уши. Вдигнало се на два крака и изревало „иииииии”... Хубаво. Но щом се вдигнало на двата си крака, навирило инструмента си, поради придошлия му внезапно адреналин. Така видяло с какъв инструмент го надарил Господ и пак ревнало, но този път от възторг „ааааааа”... И от тогава, ииии-аааа, ииии-аааа...

         - А знаете ли, защо през 1979 г. Балкантон сътвориха на грамофонна плоча Бърборино – ударих един бърз контра въпрос на бакшиша, без да му оставям време, докато се смееше на вица си, да помисли.

         -  Не – отговори той, все така смеейки се, без да се усети накъде клоня.

         - Защото такситата бяха малко, все държавни и таксиметровите шофьори гонеха да изпълнят петилетката, без много, много да бърборят...

         - Ясно – смени усмивката си с по-сериозно изражение таксиджията и запита, докато подминавахме отбивките за младостите и „Дружба 1” – къде точно да Ви закарам на двойката?

         - Знаеш ли обръщалото на ул. „капитан Любен Кондаков”?

         - Знам го – отговори шофьора – на 150 метра от Искъра и на още толкова от езерото между него и „Врана”.

         - Там ще ме оставиш – рекох кратко аз.

         - Добре – също кратко отговори таксиметровия този път и се съсредоточи в движението.

С Л Е Д В А   П Р О Д Ъ Л Ж Е Н И Е...