— Тихо, проклетии! Днес съм в настроение и ще ви разкажа приказка:

Някога, много отдавна, страшният Хадес се влюбил. С хитрост подмамил младата и стройна Персефона, отворил земята под краката ѝ, а в подземното царство я взел за жена. Деметра, демек новата му тъща и богиня на плодородието, потънала в скръб и човешкият свят завехнал. Боговете се разтревожили и Зевс наредил на брат си да върне красавицата на Олимп… но богът, наричан от римляните „богатия“, бил лукав и… о, така и така това е дълга прелюдия. Накратко: Персефона, все пак, посещавала дъртата, но когато се завръщала при мъжа си, в мира ни се настанявала зимата.

Не, няма да ви разказвам за любовта на грозния бог и хубавицата! И без това родствените им връзки клонят към кръвосмешение. Моите герои са други: единият - най-чистосърдечният човек сред живите, такъв, дето и на мравката път правел… да получиш зъбобол чак, докато описваш сладкия му нрав. Другият… ами, не напълно мъртъв.

Разсеях се нещо, до къде бях стигнал? Аааа, да:

Като всяка жена, която хилядолетия наред търпи нелицеприятен съпруг, Персефона отказвала… едни работи, дето не ги разбирате още, деца. Хадес вършел всичко, само и само неговата любима да е щастлива и на ръба на отчаянието ѝ предложил да се хванат на бас. Ако спечелел той, тя повече нямало да му се цупи. Ако, обаче, Персефона победяла - щяла да получи първия божествен развод, плюс торба с нарове.

Където стигаме до Паламедес! Приживе той не бил нито добър, нито лош човек, а просто човек. Като „просто човек“, той, разбира се, имал доста недостатъци… например: нетърпимост към скуката. Обсаден, зад градските порти на Троя, откраднал приспособленията от слонова кост за гадаене от жреците и измислил една игра… която с течение на времето се превърнала в най-разпространената хазартна игра — заровете.

Така-а, Хадес призовал Паламедес, който бил осъден да се скита между света на живите и света на мъртвите, и му предложил следното:

Почти светец, роден в малка балканска държава, трябвало първо да залюби комара, а след това сам да се откаже от покварата, която властвала не само върху смъртните, но и върху безсмъртните. При успех, за награда Хадес щял да прибере Паламедес в подземното царство и край на скиталческото му съществуване. Разбира се, почти умрелият приел на драго сърце.

Анатоли живеел вече тридесет и пет лета, имал си красива съпруга, две умни момчета, хубава работа и приходи, достатъчни, че да не мисли как да върже двата края. Комар, нашичкият, никакъв не си позволявал, нали било признат от църквата грях.

Връщайки се у дома, след поредния работен ден, Анатоли намерил на улицата лотариен билет. Зачудил се миг-два, ала все пак се навел и взел малкото късче хартия. На следващата вечер теглили числата и… О, Боже Господи, грабнал джакпота.

С парите си построил по-голяма къща, внесъл в банката предостатъчно за образованието на децата и подарил на жена си скъпи бижута. Минало се, що се минало, и Анатоли решил да си провери отново късмета. Този път си купил от ония картончета, дето се търкали с монета и… какво мислите станало? Сдобил се с кола, чисто нова и лъскава.

Вечер, вместо да седи при семейството си, ходел той по казина, игрални салони, бинго зали и… печелел ли, печелел. На любимата си рекъл, че - ако късметът му изневери - край с играта. При тези думи Паламедес се ухилил лукаво и щракнал с пръсти.

На следния ден свършил Анатоли работа и - право към най-близкото казино. Седнал зад рулетката, поръчал си чашка чай (нали бил праведен, та алкохол не близвал) и наредил чиповете в любимия си Тиер¹. Е, да, ама не: Воазин² след Воазин. Ядосан, поръчал бутилка бяло вино, заредил Воазина и хоп — Тиер. Прибирайки се вкъщи, дори не погледнал жената, а си легнал, скърцайки със зъби.

Нов ден, нов късмет, казал си Анатоли и - към кварталната игрална зала. Натискал като луд копчетата на ротативката, ама „нъцки“. Рязко се изправил, без една стотинка в джоба и тръгнал към изхода, ала автоматът зад него пропищял — стара чанта гушнала голямата награда.

Взел да гледа футбол, залагал на мачове, а неговите отбори винаги се проваляли с гръм и трясък. Фишове от тотото… не уцелвал ни едно проклето число. На бинго дори линия не можел да върже. На покер се тилтвал и чакалите³ потърквали щастливо ръце веднага, щом зърнели посърналата му физиономия.

Новата кола продал, парите за образование на децата проиграл, къщата пропил, работата занемарил. Жена му го оставила на бърза ръка, преселвайки се с челядта в по-развита европейска държава. Анатоли заборчонял, взели да го търсят известни личности като Иван Дебелия, Гошо Смърдела и прочее колорити.

Паламедес се отчаял, каквото и да станело, колкото и дънà да удрял бившият добряк, не се отказвал нито за секунда от навиците си. Разгневен, елинът не издържал и се разврещял: „Що просто не пукнеш?“

Знаете ли, че хората не могат да виждат не дотам мъртвите, но могат да ги чуват. Някои определяли това явление като вътрешен глас. Веднага, след като Анатоли чул „вътрешния си глас“, нарамил дебело въже, метнал го на полюлея, скалъпил една примка и хайде — ще се беси. Фортуната и тук тропнала с крак, въжето се скъсало и нашият герой позорно паднал по задник, на стар килим, в бабината си почти разпадаща се къща. Не щеш ли, таванът пропаднал и все пак размазал човечеца…

Ще ви открехна една тайна. Ако сте добри, когато ритнете камбаната, първо отивате на Олимп, където пиете амброзия с боговете, които ви връщат младостта и красотата, преди да се отправите към Стикс и Лодкаря да преведе душите ви към последния пристан. Ако, обаче, сте лоши, право към реката на омразата, такива, каквито сте се гътнали.

Осакатената душа на Анатоли се озовала лице в лице с начумерения Хадес, който, от своя страна, бил заложил точно на неговата воля. За наказание богът пратил комарджията да тика голям камък по стръмен баир, но, почти стигайки до върха, камъкът се търкалял на обратно и така нататък.

След развода Персефона, доволна и щастлива, тръгнала да се прибира, но точно преди изхода от седмия кръг, втори отдел⁴ на подземното царство, видяла Анатоли. Засмяла се и двамата се хванали на бас - дали този път нещастникът ще успее. А бе, не блестяла с ум, госпожицата… та забравила Персефона за всичко друго, опиянена от победите си над горкия Анатоли.

И до ден-днешен проклетницата се върти около клетника, а Деметра от мъка покрила земята със студ и лед.

Ето така, драги деца, планетата се затрупа с вечни снегове. От милиарди се спасихме едва хиляди, свряхме се в миши дупки, но все още се обзалагаме, кога, по дяволите, патката Персефона ще се сети, че Анатоли никога, ама никога, няма да дотика пустия му камък до върха!

Бележки

1

Тиер — минимален залог, при игра на рулетка (с една нула) от шест чипа, на шест сплита: 5/8; 10/11; 13/16; 23/24; 27/30; 33/36. — б.вт.

2

Воазин ди Зеро — минимален залог, при игра на рулетка (с една нула) от девет чипа, на числата 0/2/3 стреет, 25/26/28/29 корнер (с два чипа), 4/7 сплит, 12/15 сплит, 18/21 сплит, 19/22 сплит, 32/35 сплит. — б.авт.

3

Състояние на „тилт“ в покера се нарича, когато играчът не може да вземе рационално решение, заради емоционалното си състояние. В някои български казина „чакали“ са група хора, които тайно играят заедно и така обират самостоятелните играчи (съответно: най-вече „тилтнати“ такива). — б.авт.

4

Според „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, адът се дели на девет кръга, а седмият кръг е разделен на три по-малки. Във втория отдел от седмия кръг попадат самоубийците и тези, които са желали собствената си смърт. — б.авт.