Концертът

КОНЦЕРТЪТ

       С мой приятел се срещнахме на площада. Каза ми, че отивал на концерт. Покани и мен.

       -  Не съм любител на концертите. По-добре да се поразходим - предложих.

-  Ела. Познавам добре певеца. Ще ти хареса.

       Започнах да се колебая. И, понеже приятелят ми много настояваше, се съгласих. Какво ми пречеше, вместо да се чудя накъде да вървя, да послушам малко музика. "Може пък наистина да ми хареса" - си казах.

       Залата бързо се напълни с хора. Концертът започна. Още в самото начало ме подразниха силната музика и ярките светлини. Когато Певецът излезе и запя, съвсем се разочаровах. Мнозина от хората около мен открито изразяваха недоволството си, започнаха да напускат. Щях да ги последвам, ако не бях дошъл с приятеля си. Освен че пеещият, според мен, беше посредствен, текстовете на песните му бяха слаби, да не кажа глупави.

       Когато програмата му най-после свърши, вместо ободрен и вдъхновен, излязох подтиснат, отегчен и неудовлетворен.

       - Е, какво ще кажеш?! Беше чудесен, нали? - рече спътникът ми.

       Чудех се дали да му кажа цялата истина или да му я спестя, поне той да се прибере доволен. Вместо да отговоря, го попитах:

       -  А на тебе какво ти хареса?

      - Хареса ми стилът му. Видя ли само с какви хубави дрехи излизаше на подиума? Изискана работа. Държа се скромно. Разказа интересни неща за себе си. Красив е и има хубаво тяло. Забеляза ли как хубаво танцува, каква лекота, какъв размах имаха движенията му?

       -  Всичко, което казваш е вярно, само дето не пя добре - не се стърпях да кажа аз. - Мнозина не го харесаха и си тръгнаха.

       -  Те нищо не разбират, остави ги. Беше чудесен. Толкова се стара да ни достави радост.

       - Забелязах, че се стара. Но публиката остана недоволна от пеенето и песните му. Тя не се интересува от външността и дрехите, от възпитанието и старанието, от образованието му. Едно нещо искаше тя от него - да пее хубаво. Преди всичко хората бяха дошли да се наслаждават на песните и едва тогава биха обърнали внимание на достойнствата на певеца, които ти изброи. Не пее ли хубаво, публиката има основание да е недоволна.

       -  На мене пък ми хареса.

       -  Добре - рекох аз. - Нека оставим тогава този въпрос настрана, да идем да се поразходим в парка отсреща и да поговорим за нещо друго.

       Така и направихме. Но разминаването на мненията ни за концерта застана като някаква невидима, но доловима преграда между нас през цялото време, докато бяхме заедно.