19 abr 2012, 23:17

Копнеж

  Prosa » Otros
651 0 0

Вълнувах се. Вътре в мен имаше огромна клетка, току-що разбита, от която хвърчаха стотици птици. Но не от тези красивите. Тяхната красота отдавна се бе стопила в този метален затвор. Те бяха огромни черни гарвани, блъскаха се в ребрата ми, разкъсваха мускулите, отскубваха вените ми и пиеха от тях. Засядаха на гърлото ми и забиваха ноктите си. Дращеха и режеха. Усещах ги под кожата си, чувах как грачат и се блъскат в главата ми. Бяха се разпръснали и изпълнили цялото ми тяло... Трябваше да ги пусна. Отворих устата си. Огромен черен облак обагри небето. Блъскаха се безпощадно, излизайки от мен. А след като полетяха, забиха нокти една в друга и без милост до една се убиха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Суицидия Невъзможна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...