Вълнувах се. Вътре в мен имаше огромна клетка, току-що разбита, от която хвърчаха стотици птици. Но не от тези красивите. Тяхната красота отдавна се бе стопила в този метален затвор. Те бяха огромни черни гарвани, блъскаха се в ребрата ми, разкъсваха мускулите, отскубваха вените ми и пиеха от тях. Засядаха на гърлото ми и забиваха ноктите си. Дращеха и режеха. Усещах ги под кожата си, чувах как грачат и се блъскат в главата ми. Бяха се разпръснали и изпълнили цялото ми тяло... Трябваше да ги пусна. Отворих устата си. Огромен черен облак обагри небето. Блъскаха се безпощадно, излизайки от мен. А след като полетяха, забиха нокти една в друга и без милост до една се убиха.