Мия:

     След толкова премеждия най-сетне забелязахме Грег и Светла, но от съображения за сигурност,  се спотаихме в храстите. Точно навреме и  почти като в театрална пиеса, защото  в този момент Грег падна  на колене и попита:
- Светле, любов моя, ще се ожениш ли за мен?

      Представете си Грег, подгънал коляно, а луната осветява таз сакрална сцена. Всички сме  затаили  дъх и чакаме, за да за  чуем заветното ,"Да" на Светла. (Хм,   би трябвало да попита "ще се омъжиш ли" - но какво да искаш повече от един адвокат. Поискай - все едно - няма да го даде)

   Вместо отговор, Светла се отпусна в обятията му и започна така страстно да го целува, че "Отнесени от вихъра" и "Титаник" изгубиха  състезанието по точки...
- Хей, Нели - смушках я аз в ребрата - ,,Синдромът на корабокрушенеца" включва ли безразборно и безпаметно предлагане на брак?
- Не знам, Миа - сега работя и описвам този синдром! Защо?
- Ами мисля, че и Грег, и аз, сме го пипнали в най-тежката му форма...
- Сериозно ли? - Нели не ми вярва.
- Ами аз тази сутрин предложих на Марко да се ожени за мен! -прошепнах ù аз. - Така че, стой далеч от мен - може да е заразно!
  Нели ме погледна удивено, но отстъпи две крачки назад. Само Арчи беше пред очите ù.

- Ще взема да се влюбя безпаметно в него - ухили се тя.
  Целувката на Грег и Светла се превърна в  рекорд на Гинес и Нелката  прошепна:
- И какво ти отговори Марко???
- Не знам - нещо за трансплантации и кръвни групи. 
- Боже,  всички ще полудеем тук! - закахъри се тя.
В това време влюбените спряха да се целуват, а  Светла високо заяви:
- Добре, Грег, ще се омъжа за теб, но при 7 условия:

  Първо... ”(Боже, тази Светла ще изпорти хубавата сцена!)”
- Любов моя, няма проблем - ще напиша брачния договор собственоръчно - казва Грег.
- Аааа, такива да ги нямаме - трябва ми друг адвокат за съвет! - заинатява се Лажова и ние изтръпваме:
  „Леле, тези ще се изпокарат, преди да са се оженили - ами после какво ще правят - ще се стрелят ли?”
  Хич и не чакахме повече. Втурнахме се четиримата към тях с викове "Гор-чи-во"и Вау-Вау" и пак ''Гор-чи-во!"
        Настана такава суматоха - не беше ясно кой кого целува, прегръща и въобще... Кой кум, кой сват и кой на булката брат... Ама нали всички сме си роднини вече... А някои бяха тренирали с целувките.
     Само Нелката си припяваше весело: ”Ох, откога мечтаех да стана кума!”

Светла

-            Леле, колко е хубаво!!! Нелииииииии, и ти си добре!!! Арчи!! Толкова се радвам да ви видя всичките, живи и здрави! Имам толкова да разказвам. Ей, събрахме се. Хора, да знаете, на мен мечтите ми се сбъдват. Само остава да си наловим риба. Намерихме... та та та там, оркестърът свири туш – водка! Не една, не кашонченце, а цял контейнер!!! Грег, я раздай на гостите по бутилка, да не цапаме чашите, защото и без това нямаме. Да пием за срещата, щастлива съм! Ей, дай и на мен, а така. Няма ли сега някой да каже наздраве? Чакайте, чакайте, имам новина, трябва да вдигнем тост, Грег току-що... Грег, нали може?! Питам те, защото може да кажеш, че си бил пиян и не помниш, но... той току-що ми предложи да се оженим, представяте ли си? Май и двамата сме полудели!
 - Ние видяхме нещичко... Едва удържахме Арчи да не излае, умно куче! – Миа се усмихна дяволито.
 - И ние имаме новина! – Нел погледна заговорнически към Мия.

-  Пригответе се, новините започват след 10... 9...
- Миа предложи на Марко!
 - Обърках се, започва предаването „Горчиво” след 8... 7... Леле, страхотно, след всичките премеждия, нещо хубаво да ни се случи!!! И така, да пием! Тост!!!

Грег се изправи достойно с чаша от кокос в ръка и поде един стар и небезизвестен тост:

- Става самолетна катастрофа. Един от пътниците се оказва жив. Става    и се оглежда за други оцелели. Всичко наоколо гори, няма жива душа. Дрехите му са изпокъсани и обгорели. Той ги сваля и остава чисто гол, но все пак жив. Една жена, също оцеляла след падането на самолета, също чисто гола се изправя и се оглежда. Изведнъж двамата се виждат. Щастливи са, че не са сами. Притеснено се поглеждат, че са голи, жената прикрива гърдите си, мъжът се оглежда наоколо и вижда шапка. Взима я и я слага отпред. В следващия миг двамата хукват един срещу друг да се прегърнат за късмета, че са останали живи. Мъжът тича и придържа шапката. Вече се приближават, разперват ръце, за да се прегърнат и... шапката... не пада! Да пием за силата, която държи шапката да не падне!!!
 - Наздраве... - викнахме всички един през друг.
 - Имаме да ви разказваме още нещо.
 Седнахме и започнахме да говорим един през друг. Имахме толкова много неща да си кажем. Трябваше да съставим план за оцеляване и беше важно да не сме толкова еуфорични и шумни. Това не беше добре, защото аз като пийна и... става страшно. При толкова водка, вода и простор да не можеш да се извикаш на воля, то по-добре да си купиш панелка, да си сложиш лепенка на устата, за да не пречиш на съпруга си, докато си гледа мача и на съседите тоже и да си живееш тихо и мирно в нея. Но пълно щастие няма, това е.

Разговори:

Марко:

 - Това се казва лош късмет. Първо отказа навигационно-пилотажният прибор. - После се спуснахме  с не разчетена вертикална скорост и… ето ти резултата.

- Да! Седим на безлюден остров и не знаем къде сме.

- Добре, че се приземихме.

-  Малко ни разтресе, но всички сме добре.

- Грег, къде изчезнаха  жените?

- Отидоха да наобиколят острова. Или по-скоро нещо по женски – Грег извади от разтурения багаж една сламена плажна шапка, поизпъна я и я сложи на главата си.

 Отидох до контейнера, който се търкаляше отзад.

- Имаме проблем, приятелю.

- С какво? - тревожно погледна Грег.

- С пиячката. Останали са само две бутилки водка Абсолют.

- По дяволите… Лъжеш се! - засмя се той.- Няма да пресъхнем тук! Отзад има още... поне десет кашона...

- Помниш ли как се  срещнахме в Куба. Седяхме и си пушихме  пури. Редувахме се кой да донесе пиенето. Лежахме на шезлонгите под палмовите листа и пиехме коктейли. Когато дойде  твоят ред  да донесеш пиене, извиках две от масажистките – едни прекрасни същества, дар на природата майка. С големи гърди, стегнати дупета и усмивки… боже. Накарах ги да отидат и да ти се умилкват, докато двете ти ръце бяха заети с чашите. Горкият ти.

- Не ми припомняй! Сладураните ближеха ушите ми, галеха ми се, увиваха се като змии около мен, а ръцете ми бяха заети. Не можех да ги погаля дори. Само се въртях и  се чудех да пусна ли чашите и да грабне хубавиците за стегнатите дупета. Марко, ти сега  дръж чашите!

- Пусни ги на пясъка – виках му, смеейки се.

- Ти луд ли си? Как ще пусна пиячката. Умирам, не пущам, ако ще голи да ми се съблекат.

 - Много готино си прекарахме тогава.  Грег, Куба-а-а!

- Помня, сякаш беше преди сто години.

 Чу се кикотът на приближаващите жени и Марко и Грег размечтано забиха погледи в пространството, ни лук яли, ни лук мирисали.

(Мия и Нели)

 още се вълнуваха от преживените събития:

-           Нелка! Ние сме герои! Вървяхме в колона като партизани от фронта "Фарабундо Марти"!

-            Не-е-е. Вървяхме като команчи в индианска нишка...

-            А помниш ли как следвахме гласа на Светла. А изведнъж песента секна. Знаеш ли, че се притесних. Ами сега? Накъде? Тази песен нямаше ли трети куплет?

-            Да,  ама не знаехме дали Светла го знае...

-            Ха-ха-ха! А Марко вика: Абе кой изкарва песен докрай? Вървете след мен.

-            И никой не иска да вика: ,,Айларипи-и-и-и", защото така се викало само в Алпите, а тук на острова щяло да прозвучи странно!

-             Дори: ,,Светле, Грегъри - къде стеееее?'' Пак не можело.

-            Забрани! Табута! Марко! Твоят Марко, Мия!

-             Да-а-а! Как ни скастри! - смее се и Мия.-„Абе вие двете няма ли да млъкнете - само това остана - да викаме и да дойде охраната да ни арестува!”
  - ХМ, този пък Марко! Май ревнуваше, защото  какво като ни арестуват - в имението има храна и паста за зъби, пък и офицерът беше симпатичен...

-            Да, но въпреки всичко  го последвахме, тихичко. Усмихваме се даже, макар че  тогава май никак не ни беше до смях.

-            А спомняш ли си, когато на брега  забелязахме Грег и Светла, но  се спотаихме в храстите.

-            Да! Грег на колене и пита: ”Светле, любов моя, ще се ожениш ли за мен? - подгънал коляно...

-             А луната осветява таз сакрална сцена и ние, затаили  дъх, чакаме, за да чуем заветното "Да" на Светла, а тя целувателна като цялата вселена!

-            А-а-а, би трябвало да попита "ще се омъжиш ли" - но какво да искаш повече от един адвокат!!!

-            Все едно - няма да го даде...

-            Събрахме ли достатъчно кокосови орехи и банани?

-            Май да. Внимавай с бананите. Нека Марко яде повече. В тях има калий.

-            Нелииии!

-             О-о, да! Знам! Говоря с лекар! Защо все забравям?

-            Само кокос и банани ли ще ядем?

-            Хайде да съберем и малко миди. Брегът вляво ми се видя каменист. Сигурно има много. Но внимавай и с мидите!!! Афродизиаци са...

-            Нелка-а-а-!! - сърди се Мия, смеейки се...

-            Професионална деформация! Такъв е животът...

-            А Светла какво прави?

-            Спи... Вълненията и дойдоха в повече.

-            Нека спи. Довечера едва ли ще им е до спане...

Всъщност Светла не спеше, а преглеждаше обстойно съдържанието на контейнера. Подправки, кибрит, сол, захар, кафе (нес), шоколад, паста за зъби, сапун... Ние сме просто щастливци. Най-щастливите Робинзоновци, на най-прекрасния остров. Истинска ваканция в неочакван вариант. Само да ги  нямаше  тези бандити. Нищо, утре ще  прегледаме наоколо и ще открием къде замъкнаха сандъците. Не можем да седим кротко и да се оставим като безобидни жертви в устата на лъва. Това да не е Форд Бояр!

 Не посмяхме да запалим огън все още, но искрите хвърчаха покрай нас от чувства, от радост и интелектуални разговори.

Мия

 Преди лягане се развихри  дори литературна дискусия, за огромно неудоволствие на Грег, който винаги твърди, че дебатите преди и след са много вредни.
      Всичко започна от невинната забележка на Марко, че е хубаво да опишем нашите приключения.
- Да, аз ще го направя! - заявявам отговорно.
- Миа, ти пишеш в сегашно историческо време. - контрира ме Нели.
(Хм, не знаех, че пиша в такова време, но щом Нели казва...)
Въпреки това, за да не се изложа, отговорих:
- Ами в днешно време е много изискано да се пише в такова време. Направо е задължително!
И понеже атаката е най-добрата защита, я питам:
- А ти в какво време пишеш, Нели? - като малко се притеснявам, че ако ми отговори с някое ”Минало време в бъдещето, което продължава и в момента на говоренето с елементи на разсъждение”, направо ще ме затапи.
Но Нели отговаря:
- О, аз пиша просто в минало време.
- Хм, Нели, тук сме на ВИП-остров. Не можем да пишем в прости времена - хората ще ни помислят за прости! - притеснявам се аз.
И наистина, в английския език има 16 времена (заедно с перфектните), но колко има в българския - едва ли някой знае... Би трябвало да има и някое време, което да е за такива, по-изискани случаи...
- Добре, а Грег в какво време пише? - не падам по гръб аз.
- Миа, аз пиша в минало незапомнено време –„бил съм бил правил секс”. И хайде стига с тези литературни глупости, че като казах секс и се сетих за нещо! Хайде да си лягаме! - Грег поглежда жадно към Светла.
- Светле, ами ти? - упорствам аз.
- О, аз пиша във всички времена, пози, дози и пожелахте да видите! - отговаря ми Светла с премрежен поглед, който не се откъсва от Грег.
Хм, ясно!
   С риск да заслужа приза ”Най-голяма досадница на вечерта”, аз питам и Марко:
- Кое е твоето любимо време?
- А, моето е някъде в ранния следобед, изтегнат с два пръста питие и дебела пура ”Коиба”, а около мен да пърхат кубинки... - отговаря Марко замечтано, а после добавя:
- Миа, стига с това време! Времето е в нас и ние сме във Времето. Хайде да лягаме!
   Даааааа, май не беше подходящото време за литературни анализи на времената.
Нищо, утре вместо кафе, пак ще повдигна темата. За писателка като мен няма неправилно време!