ВТОРАТА КОТКА Имахме една оранжева котка. Ние мислехме, че е наша. Е, не я гушкахме, но влизаше в стаята, седеше при нас. Един ден в двора влезе Бойка, едно момиче, което живееше през две къщи от нашата. Тя е 5-6 години по-малка от мен. - Я, какво прави нашата котка у вас? - каза тя. - Как така вашата котка? - отвърнах й аз. - Това е нашата котка. - Не, нашата е. Росето живееше на другия ъгъл на блокчето от къщи. Тя е на нашите години. Със сестра ми бяха в един клас. Често учиха уроците си у тях. Един ден минаваше покрай нашата къща и се загледа в нашата котка. - Не мога да повярвам. Моето коте е дошло чак до вас. - Но това е нашата котка. Интересно, преди няколко дена Бойка разправяше, че това е тяхната котка. Знаеш ли, тази котка изглежда, че във всяка къща се чувства като у дома си. Изненадани бяхме от хитростта на тази котка. Тя имаше доверие на много хора. В много дворове и къщи се държеше като у дома си. Всъщност, тази котка беше котарак.
Много странно че е бил котарак, а не котка. Нали пословицата е: котка и жена синур нямат!
Много са ми приятни и много добре ми действат тези кратички, безхитростни, истински разказчета!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.