Пъргаво се изкачи по стъпалата и се настани на една от задните седалки на автобуса.От лулата му се прокрадна тънка струйка дим, в бързината при качването не успя да я загаси напълно.Чувстваше необходимост да изпревари възможно най–голям брой хора, и още с приближаването на автобуса започна да нервничи и да пристъпя с единия крак върху асфалта, впервайки изпитателен поглед по посока на шофьорското място, възпирайки желанието си да размаха ръце.
По всичко личеше, че ще закъснее. Тревогата му растеше бързо като спускащата се навън нощ. Стъклото до него бе запотено и се виждаха следи от пръсти. Не пожела да го избърше, беше твърде мръсно.
Не познаваше града добре, беше дошъл преди един месец и правеше всичко възможно, за да попречи на какъвто и да е ориентир да се вкопчи в съзнанието му. Разхождаше се само нощем, забил поглед в земята, и вървеше напосоки. Често се случваше да върви толкова много, че да се окаже накрая на града, когато пред него беше само тъмна пустош. Тогава се обръщаше и ...