В далечното Кралство на Четвъртия Етаж, в Графство Вкусна Миризма, живеели две крави близначки. Едната била зелена и се казвала Спанак. Другата била оранжева и се казвала Морков. Те имали малка къщичка от разноцветни тухлички в Какаовите хълмове, където често идвал за следобедни разходки престолонаследникът на кралството – Принц Симон Мартин. Дълго време принцът се разхождал сам из полянките на хълмовете и му било много скучно. Късал тревички и цветенца, пеел си песнички и подхвърлял насам-натам шарени бонбонки, които поданиците му подарявали, но той не ги ядял, защото знаел от своята майка, кралицата, че са вредни за зъбите.

Както се разхождал един следобед, хвърлял за пореден път бонбони зад себе си и си пеел:
- Два ванилови, два бананови, два ментови, два малинови… - хвърлял ги назад принцът и когато се обърнал, от розовите, малинови бонбони видял само по един бонбон, а не по два. А из храстите видял как се шмугва една оранжева опашка. Чул и едно тихо примляскване.
- Кой е там? – извикал принцът. Иззад храстите се показала Морков с наведен поглед и нацапана с розово уста.
- Коя си ти? - попитал принцът.
- Аз съм Морков. – казала тихо кравичката.
- Ти ли ядеш от бонбоните?
- Аз. – казала още по-тихо Морков. – Много обичам тези, розовите, много красив цвят са.
- А на вкус кои ти харесват най-много?
- Ами… - зачудила се Морков. – … не зная, избирам си ги по цвета.
- Слушай - казал принцът, – бонбоните се различават и по вкус. Тези розовите са от малинки и идват от храсталака на село, по който растат, зелените са ментови и са прохладни и освежаващи, белите са ванилови и са нежни и ухаещи, жълтите са бананови и са топли и летни. Опитай.
Морков опитала от всички бонбони и устата ù, освен в розово, се оцветила още в зелено, бяло и жълто. Морков примлясквала щастливо и сме смеела доволно с пълна уста.
- Слушай, Морков - засмял се принцът, – първо, много е некултурно да се мляска така, трябва да се храним със затворена уста. Второ, не се яде храна, паднала на земята, защото тя е вече мръсна и можеш да се разболееш и да те заболи стомахът.
Морков много се уплашила от всичко, което чула, и заплакала.
- Няма страшно – приближил се Симон Мартин. – Ще ти предложа една сделка – аз ще ти подарявам бонбоните, няма да ги хвърлям, за да не ги ядеш мръсни, а ти ще ми правиш компания в разходките следобед, защото хич не обичам да съм самичък и да няма с кого да си говоря.
- Супер! – казала Морков. – Ако искаш, някой ден може да се разходим до моята къща и да те запозная с моята сестра близначка Спанак.
- Близначка? Никога не съм имал близнак. Какво значи да имаш близнак?
- Значи, че той е също като теб, същите очички, рогца, опашка…
- Значи в Какаовите хълмове живеят моите две нови приятелки, оранжевите кравички Морков и Спанак. – усмихнал се принца.
- Ами… - погледнала гузно кравичката. – не, Спанак е зелена.
- И как се е получило така?
- Ами… - още повече се изчервила Морков. – Защото тя си хапва зелена тревица, а аз май обичам повече бонбони.
Така си говорели и се смели дълго време кравичката и принцът и обиколили Какаовите хълмове, но внезапно принцът си погледнал часовника и казал:
- Хайде, Морков, аз се прибирам, вкъщи ме чака моята майка, защото ми е сготвила вечеря.
- А коя е твоята майка?
- Тя е кралицата на кралството.
- Та нима и кралиците готвят вечери?
- Готвят, когато са майки. – усмихнал се принцът и тръгнал да се прибира при майка си в Графство Сладък Сън. А Морков тръгнала към вкъщи, да разкаже на Спанак за новия си приятел.